Относително приемливо начало, слабо продължение и твърде сладникаво пропаганден (за великата американска нация) финал. Очаквах от автор седнал да описва, макар и измислена, световна война, поне някаква минимална компетентност по отношение на оръжията, военните тактики и обучение. А такава практически отсъства.
Проблемът е с очакванията, вечните скапани очаквания… Лично аз останах доволен от книгата, доста.
Относно „сладникавия“ финал — хиляди пъти по-приятно ми е да чета „пропаганда“ за „великата Американска нация“, отколкото такива за скапаната българска кочина или така омразната ми руска такава…
Както и да е, всеки с пристрастията си.
Проблемът е че все пак съм чел и сериозна военна литература и ме дразнят фундаменталните грешки. :) Като тази как войниците не били тренирали да стрелят в главата и не можели да си пречупят навиците. Това в американската армия, където всеки войник има възможността да носи бронежилетка и съответно всеки войник се тренира какво да прави в случай че и противника носи такава (това което прави е стрелба в главата). Подразни ме и приказката за боекомплекта на танковете. Все едно боекомплекта е запечатан и не може да се смени преди мисия, като всички подкалибрени снаряди се заменят с фугасни (до колкото знам на склад танковете имат повече фугасни от колкото подкалибрени, понеже в съвременните войни много рядко стрелят по други танкове, за сметка на това пък стрелят почти ексклузивно срещу пехота и укрепени пунктове). И още много други моменти, които показват фундаментално неразбиране от страна на автора относно оръжията и военните действия.
По повод на пропагандата, за мен и двете са еднакво неприемливи. Начел съм се като малък на един вид пропаганда, втръснало ми е и изпитвам алергия от всякакъв вид подобна пропаганда, независимо дали е като тази от моето детство, или огледалната и версия.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.