Георги Друмев
Няколко думи към слушателите, преди да са заспали в креватчетата си

Малки приятели!

Вие вече не сте съвсем малки, нали? Ами да! Щом се храните сами и не чакате мама да ви тика с лъжичката в устата, щом се обличате и обувате сами и само понякога мама ви помага при връзването на обувките, щом си прибирате играчките сами, значи, не сте вече бебешори. В такъв случай мога да ви разкрия една страхотна тайна — но при условие, че няма да казвате на никого, нали? Ето тайната: авторът на тази книга Едуард Успенски — запомнете това име! — някога, ама много, много отдавна също е бил малък като вас, също се е гордеел страшно, че може да си мие сам зъбите с четката за зъби и също като вас се е страхувал понякога да заспива сам на тъмно. Но само понякога! Той също като вас е обичал много да си играе със своите приятели и му ставало тъжно, много тъжно, когато е трябвало да се раздели с тях. Дори само за половин час или за цял живот. И затова решил, когато порасне голям, да направи така, че децата да имат винаги под ръка някой и друг добър приятел. Но не какъв да е, а приятел, който не капризничи, не се сърди за глупости, не лъже, не дърпа за косите по-малките момиченца само защото са по-малки, а напротив — защищава ги от разбойници и най-важното, няма да те изостави никога. С други думи, истински приятел. И както решил, така и направил: започнал да пише книжки с приказки като тези. И във всяка книжка — пълно с приятели! Като крокодила Гена например. Или несъществуващото в никакъв учебник животно Чебурашка. Или момченцето, наречено чичо Фьодор. Или Новините на деня, или мишлетата разузнавачи Мишкин и Подмишкин. Имайте предвид, че от днес те вече са и ваши приятели и тази книжка е тяхната къщичка. Те си живеят в нея, играят си, ходят на гости, пишат си писма, подаряват си играчки и винаги, когато се наложи, можете да ги повикате да си играете с тях. Те няма да чакат втора покана. Ще дотърчат веднага: едно на масата, друго под масата, мишлетата под кревата, а крокодилът Гена, естествено, в банята. И ще настане такава олелия, такава олелия!… А представяте ли си тогава на вратата да позвъни раздавачът с бърза телеграма и да му отвори самият крокодил Гена! Ами че той може да глътне телеграмата от уплаха (не крокодилът Гена, а раздавачът). Затова един съвет — звънне ли се на вратата, тропвате леко с крак и казвате с глас, колкото се може по-строго: „Приятели, обратно в книжката! После пак!“

А сега, толкова за тая вечер. Време е вече да си затворите очите. Защото трябва да се наспите добре. Утре ви чакат толкова интересни игри и толкова много приятели. Но кой се подава там отдолу? Я да видим. Ах, тия гаранционни човечета! Колко пъти ви е казано да не се показвате преди децата да са заспали! Няма какво да им подреждате дрехите и пантофките — те са си ги подредили сами! Искате да си поиграете заедно? Чудесно! Но само насън! Децата ще ви сънуват и тогава ще си поиграете до насита!

Лека нощ, малки приятели!