Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от хинди
- Райна Маринова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Принцът кобра. Индийски народни приказки том 2
За начална училищна възраст
Издателство „Български художник“, София, 1989
Редактор: Пламен Цонев
Художествен редактор: Буян Филчев
Технически редактор: Йордан Йорданов
Коректор: Димитрина Еленова
Художник: Николай Алексиев
История
- — Добавяне
Това се случило много, много отдавна.
В едно село живял гадател на име Динанатх. Хора от далечни страни идвали при него да му покажат линиите на ръцете си. Той наистина имал дарбата да гадае, но имал и един голям недостатък — бил много надменен. Мислел, че в гадаенето няма по-изкусен от него в целия свят.
Когато в селото на Динанатх идвал някой друг гадател, той го обиждал и му се подигравал, докато го принуди да си отиде.
Но за високомерието си Динанатх рано или късно трябвало да бъде наказан. Та той постъпвал така несправедливо и жестоко с другите гадатели! Веднъж в селото неочаквано се появил гадател от Варанаси. Той бил много по-вещ от Динанатх. Вестта за неговото идване пламнала като огън из цялото село. Новината стигнала и до Динанатх. И какво се случило ли? Той отишъл при гадателя от Варанаси и надменно му казал:
— Защо сте си правил труда да идвате в нашето село? Нали знаете, че тук отдавна живее такъв голям гадател като мене.
— Да, зная — отговорил варанаският гадател. — Целта на моето идване е друга. Аз не разбирам много от гадаене, но си мислех, че въпреки това не е лошо да ме познават повече хора.
Като чул това, Динанатх се разгневил. Двамата гадатели започнали да спорят.
Селяните решили да изпитат прочутите гадатели и един ден отишли при тях. На верандата се струпали много хора. Пръв прострял дланта си старейшината на селото:
— Уважаеми Динанатх, кажете каква е съдбата ми!
Динанатх разгледал линиите на ръката му:
— Ще отговоря само истината, защото това е моят изпит. И така: във Вашата съдба има голямо богатство и всичко е много хубаво. Но Вие имате груб характер и не се разбирате с жена си. Линиите Ви говорят, че се карате много.
Старейшината много се ядосал на думите на Динанатх и се развикал:
— Ти знаеш ли на кого говориш това? Тук аз съм старейшината и мога да те изхвърля от селото за глупавото ти гадаене! Той ще ми каже какъв съм!
След това гадателят от Варанаси разгледал ръката на старейшината. Той гледал линиите дълго и внимателно и едва тогава казал:
— Вас Ви закриля богиня Лакшми[1]. Вие сте много благороден и мъдър човек. Вашите прадеди са извършили толкова добри дела, че сега Вие ще имате много щастие в живота си. Пари, слава, потомство, семейно щастие — всичко ще имате!
Като чул това, старейшината казал:
— Но с жена си не съм много щастлив. Не знаете ли как да ми помогнете?
Гадателят чакал да чуе това от устата на самия старейшина.
— Всичко е много просто, братко. Когато се ядосате на жена си, веднага се хванете за някоя работа и се опитайте да овладеете малко гнева си. Така никога няма да се скарате.
Съветът на гадателя много се харесал на старейшината.
— Вие сте прав — рекъл той. — Ето наградата Ви от 50 рупии.
Когато селяните си тръгнали, гадателят от Варанаси извикал Динанатх и му казал:
— Уважаеми Динанатх, Вие имате много знания и говорите истината, но това не е достатъчно. Гадателят трябва да умее да говори приятно и за лошите неща. Трябва да бъде любезен с всички. Колкото и знания да има човек, ако е надменен, пропада.
Динанатх се съгласил с гадателя от Варанаси. От този ден нататък той не се държал надменно с хората. Когато някой идвал да му покаже ръката си, той се стараел с благи думи да спечели сърцето му.
Гадателят разбрал, че високомерието погубва човека.