Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и първоначална корекция
vens (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Принцът кобра. Индийски народни приказки том 2

За начална училищна възраст

Издателство „Български художник“, София, 1989

Редактор: Пламен Цонев

Художествен редактор: Буян Филчев

Технически редактор: Йордан Йорданов

Коректор: Димитрина Еленова

Художник: Николай Алексиев

История

  1. — Добавяне

Това се случило много, много отдавна.

В едно село живял гадател на име Динанатх. Хора от далечни страни идвали при него да му покажат линиите на ръцете си. Той наистина имал дарбата да гадае, но имал и един голям недостатък — бил много надменен. Мислел, че в гадаенето няма по-изкусен от него в целия свят.

Когато в селото на Динанатх идвал някой друг гадател, той го обиждал и му се подигравал, докато го принуди да си отиде.

Но за високомерието си Динанатх рано или късно трябвало да бъде наказан. Та той постъпвал така несправедливо и жестоко с другите гадатели! Веднъж в селото неочаквано се появил гадател от Варанаси. Той бил много по-вещ от Динанатх. Вестта за неговото идване пламнала като огън из цялото село. Новината стигнала и до Динанатх. И какво се случило ли? Той отишъл при гадателя от Варанаси и надменно му казал:

— Защо сте си правил труда да идвате в нашето село? Нали знаете, че тук отдавна живее такъв голям гадател като мене.

— Да, зная — отговорил варанаският гадател. — Целта на моето идване е друга. Аз не разбирам много от гадаене, но си мислех, че въпреки това не е лошо да ме познават повече хора.

Като чул това, Динанатх се разгневил. Двамата гадатели започнали да спорят.

Селяните решили да изпитат прочутите гадатели и един ден отишли при тях. На верандата се струпали много хора. Пръв прострял дланта си старейшината на селото:

— Уважаеми Динанатх, кажете каква е съдбата ми!

Динанатх разгледал линиите на ръката му:

— Ще отговоря само истината, защото това е моят изпит. И така: във Вашата съдба има голямо богатство и всичко е много хубаво. Но Вие имате груб характер и не се разбирате с жена си. Линиите Ви говорят, че се карате много.

Старейшината много се ядосал на думите на Динанатх и се развикал:

— Ти знаеш ли на кого говориш това? Тук аз съм старейшината и мога да те изхвърля от селото за глупавото ти гадаене! Той ще ми каже какъв съм!

След това гадателят от Варанаси разгледал ръката на старейшината. Той гледал линиите дълго и внимателно и едва тогава казал:

— Вас Ви закриля богиня Лакшми[1]. Вие сте много благороден и мъдър човек. Вашите прадеди са извършили толкова добри дела, че сега Вие ще имате много щастие в живота си. Пари, слава, потомство, семейно щастие — всичко ще имате!

Като чул това, старейшината казал:

— Но с жена си не съм много щастлив. Не знаете ли как да ми помогнете?

Гадателят чакал да чуе това от устата на самия старейшина.

— Всичко е много просто, братко. Когато се ядосате на жена си, веднага се хванете за някоя работа и се опитайте да овладеете малко гнева си. Така никога няма да се скарате.

Съветът на гадателя много се харесал на старейшината.

— Вие сте прав — рекъл той. — Ето наградата Ви от 50 рупии.

Когато селяните си тръгнали, гадателят от Варанаси извикал Динанатх и му казал:

— Уважаеми Динанатх, Вие имате много знания и говорите истината, но това не е достатъчно. Гадателят трябва да умее да говори приятно и за лошите неща. Трябва да бъде любезен с всички. Колкото и знания да има човек, ако е надменен, пропада.

Динанатх се съгласил с гадателя от Варанаси. От този ден нататък той не се държал надменно с хората. Когато някой идвал да му покаже ръката си, той се стараел с благи думи да спечели сърцето му.

Гадателят разбрал, че високомерието погубва човека.

Бележки

[1] Лакшми — богиня на богатството. — Б.пр.

Край