Получава този, който не иска

Царят на Вишалпур — Синграм Синх, много обичал да дава милостиня. Но той бил известен не само с щедростта си, но и с гневливия си нрав. Понякога дори бил много жесток. Народът познавал неговата жестокост, но не се осмелявал да му се противопостави.

Веднъж двама приятели от Вишалпур тръгнали да молят цар Синграм Синх за помощ. По пътя се уморили и седнали да си починат. А докато си почивали, разговаряли как да спечелят благоволението на царя.

След малко оттам минал трети пътник. Двамата приятели го поканили да върви с тях и тримата заедно тръгнали към столицата. Третият пътник бил почтен и добър човек. Той никога не молел за помощ и от никого не приемал милостиня. Живеел със своя вяра и се задоволявал с малкото, което имал.

Разговаряйки, тримата приятели извървели доста път. Но преди да пристигнат в столицата, наложило се да пренощуват в една странноприемница. Случайно тази нощ в странноприемницата бил и цар Синграм Синх, преоблечен като търговец. Той много искал да разбере какво мисли народът за него и затова преобразен обикалял царството.

Когато видял тримата пътници, царят веднага разбрал, че някаква беда ги води при него. И той решил да им помогне.

На другия ден изпратил слугата си да ги доведе в двореца и ги попитал:

— Е, казвайте от какво имате нужда?

Първият пътник казал:

— Царю, някога бях богат човек. Занимавах се с търговия. Имах много пари. Но внезапно ми се случи такава беда, че стигнах до просешка тояга. И ето, сега стоя пред Вас, напълно разорен. Ако Вие, царю, ми дадете две хиляди рупии, аз ще подновя търговията си и отново ще забогатея.

Вторият пътник също дълго разказвал за мъката си:

— Царю, моята жена беше необикновено красива и добра. След смъртта й не съм на себе си от скръб. Искам Вие да ми дадете някоя красива и добра жена, че да мога да забравя предишната.

Накрая, когато царят попитал третия пътник за неговото желание, той отговорил:

— Царю, на мене не ми е нужно нищо от Вас. Защо да протягам ръце към човек? Да изпълни всички желания на човека е по силите само на бога. Ако ми трябва нещо, ще се моля на него. Той ще ми даде всичко.

Думите на третия пътник наранили честолюбието на царя и той изпитал силна омраза към него. В такива случаи ставал много жесток.

Царят заповядал да дадат на първия пътник пълна торба с рупии, злато и сребро. Разпоредил се и за сватбата на втория пътник, а за третия, който не искал нищо, си замълчал.

На другия ден царят извикал стражите и им заповядал да настигнат пътниците, които преди малко били напуснали двореца. А щом ги настигнат, да отрежат главата на пътника, който не носи торба и не върви с жена. Така царят обяснил как да познаят третия пътник. Стражите възседнали конете и скоро настигнали пътниците.

Първият пътник с пълната торба, се бил уморил и я дал да я поноси пътникът без багаж. Стражите се заблудили и отсекли главата на първия пътник.

Царят много се ядосал, като я видял, и веднага върнал обратно стражите за главата на третия пътник.

Този път вторият пътник оставил жена си и отишъл за малко до гората. В същото време дошли стражите и видели третия пътник с жената. Почакали малко и щом вторият пътник се върнал, заблудените стражи отсекли и неговата глава. Царят извикал от ужас, като я видял. Той така се разкаял за постъпката си, че вече нямал покой ни денем, ни нощем. Много късно разбрал, че когато бог иска да спаси някого, няма сила в света, която може да го погуби. Третият пътник, без да поиска нищо от царя, получил всичко. С пълната торба и с хубавицата спокойно продължил по пътя си.