Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от хинди
- Райна Маринова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Принцът кобра. Индийски народни приказки том 2
За начална училищна възраст
Издателство „Български художник“, София, 1989
Редактор: Пламен Цонев
Художествен редактор: Буян Филчев
Технически редактор: Йордан Йорданов
Коректор: Димитрина Еленова
Художник: Николай Алексиев
История
- — Добавяне
Това се случило много, много отдавна…
Майката на цар Кришнадев се разболяла тежко и нямало никаква надежда да оздравее. Преди да умре, тя поискала да яде манго. Царят веднага заповядал да й донесат. Но малко преди да изпълнят последното й желание, тя издъхнала.
Цар Кришнадев много се натъжил. Той събрал всички брамини и им казал:
— В последния си час майка ми поиска да яде манго. Но когато й донесоха, вече беше късно. Тя беше мъртва. Сега душата й няма да има покой. Научете ме какво да направя, за да й помогна.
Брамините решили, че това е много подходящ случай за печалба и не трябва да го пропуснат.
— Всичко е много просто — отговорили на царя. — За годишнината от смъртта й ще направите сто златни плода манго и ще подарите по един на всеки брамин. Това е достатъчно, за да се успокои душата й завинаги.
Царят послушал брамините и те били много доволни.
След време съветникът на царя Теналириман също поканил стоте брамини за панихидата на майка си. Брамините отишли с радост, като се надявали да получат добро възнаграждение за извършения обред. Но вместо това Теналириман нагорещил един железен прът и жигосал телата им. С писъци и охкания те изтичали в двореца да се оплачат на царя.
Разгневен, цар Кришнадев извикал съветника си и поискал обяснение.
Теналириман се поклонил смирено и казал:
— Царю, направих го, за да успокоя душата на майка си. Това може ли да бъде провинение?
— Нима от жигосването на брамините душата на майка ти ще се успокои? — попитал възмутен царят.
— Царю — отговорил Теналириман, — когато майка ми умираше, лечителят каза, че ще облекча страданията й, ако нагорещя желязна пръчка и жигосам тялото й. Но докато направя това, тя издъхна. За да изпълните желанието на Вашата майка, вие дадохте сто златни плода манго. Сега и аз, за да изпълня донякъде това, което някога не успях, жигосах стоте брамини. Между мене и един цар има разлика, нали? Да, аз не съм толкова богат, че да мога да жигосам брамините със златна пръчка. Но душата на майка ми ще се зарадва и на желязната.
Като го изслушал, царят се засмял от сърце, а брамините навели засрамено глави.