Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и първоначална корекция
vens (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Принцът кобра. Индийски народни приказки том 2

За начална училищна възраст

Издателство „Български художник“, София, 1989

Редактор: Пламен Цонев

Художествен редактор: Буян Филчев

Технически редактор: Йордан Йорданов

Коректор: Димитрина Еленова

Художник: Николай Алексиев

История

  1. — Добавяне

В едно село живеел богат земевладелец на име Рамджи. Той бил известен с лъжите и скъперничеството си. За да печели пари, вършел какви ли не злодеяния.

От ратаите си изисквал много работа, но никога не им заплащал за целия труд. Когато наемал нов ратай, цял месец го карал да работи много и накрая измислял някакво провинение само за да не му плати. Така много ратаи си отивали измамени и оскърбени от Рамджи. Затова ратаите малко се задържали при него.

Но веднъж при Рамджи дошъл един много умен човек и поискал работа. Скъперникът го приел и му казал:

— Трябва да знаеш, че ако забравиш да свършиш някоя работа или не отговориш правилно на мой въпрос, накрая няма да ти заплатя.

Ратаят приел условието му. Той знаел за лошите навици на Рамджи и искал да му даде урок.

След един месец работа, когато дошло времето за заплащане, земевладелецът сам извикал ратая и му казал:

— Ела с мене! В хамбара за ориз има малко работа.

Ратаят отишъл с Рамджи. До хамбара имало две гърнета — едно малко и едно по-голямо.

— Сложи малкото гърне в голямото! — заповядал Рамджи.

Ратаят бил задължен да изпълнява заповедите на господаря си. Бързо взел малкото гърне и го ударил в земята. То се разчупило на малки парченца и той напълнил с тях голямото гърне.

Като видял това, алчният Рамджи се развикал разгневен:

— Ти ум имаш ли? Казвай защо счупи малкото гърне? Сега ще си го заплатиш!

Но ратаят не се смутил.

— Господарю, вината не е моя — казал той. — Направих каквото заповядахте. Вие казахте да сложа малкото гърне в голямото и аз направих точно това. Само като счупя гърнето, можех да го сложа в другото. Вие също знаете, че няма друг начин.

Рамджи бил много изненадан от отговора и разбрал, че има работа с умен човек и ще бъде принуден да му заплати. Но на другия ден, когато извикал ратая, той измислил още една хитрост.

— Първо, ще ти задам един въпрос — казал той — и ще ти заплатя само ако ми отговориш правилно.

— Добре, господарю, каквото ще питате, питайте!

— Кажи колко тежи главата ми?

Без дори да се замисли, ратаят отговорил:

— Три килограма.

Земевладелецът възразил.

— Не е верен отговорът ти. Главата ми тежи по-малко. Съжалявам, но не мога да ти заплатя.

Ратаят се развикал.

— Отговорът ми е верен. Сега ще проверим.

Той бързо излязъл и след малко се върнал с кинжал и кантар. Кинжалът в ръката му бил много остър. Като го допрял до гърдите на земевладелеца, той казал:

— Сега ще отрежа главата ти и ще докажа, че тежи три килограма.

И той размахал кинжала във въздуха. Рамджи много се уплашил и извикал:

— Недей! Главата ми тежи точно толкова, колкото каза ти!

Като разбрал, че животът му е в опасност, скъперникът заплатил на ратая за работата му през целия месец. Ратаят сложил парите в джоба си и преди да си тръгне, казал:

— Ако от днес нататък се опиташ да измамиш някой ратай, аз ще ти отмъстя! Казвай, ще продължаваш ли да постъпваш както досега?

Рамджи се разтреперил целият и като събрал малко смелост, казал:

— Не, повече никога няма да правя така!

Ето как от страх за живота си Рамджи се излекувал от скъперничеството.

Край