Щастливецът Чатура

В едно село живеел беден селянин. Той имал хубава и добра жена, но нямал деца. Но ето че много години след сватбата най-после им се родил син. Детето било с неземна красота. Като го видели, старите хора от селото казали, че е родено с голям късмет и ще се ожени за принцеса. Родителите му го нарекли Чатура.

Веднъж по време на голяма суша, като обикалял страната, царят минал през селото. Той видял красивия Чатура и попитал чий син е. Министърът разпитал селяните.

— Царю, това е синът на един честен земеделец — отговорил той. — Старците казват, че му е писано да се ожени за принцеса и да стане цар.

Царят се уплашил и веднага измислил как да погуби детето. Той казал на селянина:

— Ти си беден. Как ще го направиш цар? Дай ми го и аз ще го изуча като истински принц.

Като чула това, майката се разплакала, а селянинът я утешавал.

— Не плачи! Това дете е родено с голям късмет. Нищо лошо не може да му се случи. Ние тука умираме от глад, а ако той живее в двореца, ще стане голям човек.

Царят взел момчето на коня си и тръгнал. Близо до пътя имало река. Той вързал детето за един сал и го пуснал по течението. Дълго плавал салът по реката, докато стигнал до едно рибарско село. Един беден рибар го видял и го спрял. Той много се зарадвал, като намерил вързания за сала Чатура, защото си нямал деца. Жена му също се зарадвала и с много обич започнала да се грижи за детето.

От този ден минали двадесет години. Чатура станал красив момък.

Една нощ, когато царят бил на лов, внезапно се появила страшна буря. В непрогледния мрак той изгубил пътя. След дълго лутане, мокър до кости, потърсил подслон в къщата на рибаря. Когато Чатура отишъл да върже коня в конюшнята, царят попитал стопанката:

— Този красив момък твой син ли е?

Жената се усмихнала и с гордост отговорила:

— Царю, той ни е подарък от съдбата. Намерихме го в реката вързан за един сал, когато беше малко дете.

Главата на царя пламнала. Той разбрал, че това е същото момче, и отново много се уплашил. Но престорено казал на Чатура:

— Момко, трябва да изпратя важна вест до царицата. Ако я отнесеш веднага, ще ти дам голяма награда.

Чатура взел писмото и тръгнал. Пътят минавал през гъста гора и той се заблудил. Завалял пороен дъжд. Момъкът се скрил в къщата на една старица. Тя му дала да яде топли питки с мляко. Чатура бил така уморен, че като се нахранил, заспал. Старата жена била много любопитна и отворила писмото. В него пишело, че този момък трябва веднага да се обеси, защото може да навлече беда на принцесата.

Старицата била умна. Тя разбрала, че царят иска да убие красивия момък, без да има вина. Затова скъсала писмото и написала друго: „Този надарен момък трябва веднага да се ожени за принцесата“.

Чатура пристигнал в двореца. Царицата прочела писмото, приела момъка и на другия ден направили сватбата.

Едва вечерта, по време на сватбеното угощение, в двореца пристигнал царят със свитата си. Много изненадан, че е станало точно обратното на това, което искал, той се развикал на Чатура:

— Ти ли промени писмото?

— Не — отговорил момъкът. — По пътя почивах при една старица. Възможно е тя да е сменила писмото, но аз нищо не знаех.

Тогава царят казал:

— Сватбата вече е станала, какво да се прави! Но ти няма да получиш принцесата толкова лесно. Ще те подложа на изпитание. От другата страна на планината живее великан със златни коси. Ти трябва да отскубнеш три косъма от главата му и да се върнеш утре сутринта. Тогава ще те приема за свой зет.

Като утешил разплаканата принцеса и обещал, че ще се върне бързо, Чатура тръгнал. По пътя разпитвал хората къде живее великанът. Една река пресичала пътя му. Той я преплувал и излязъл на другия бряг. В долината й имало огромен дворец. Момъкът влязъл безшумно през задния вход. До огнището една старица приготвяла сладка оризова каша. Чатура застанал пред нея и учтиво поздравил:

— Бог да те поживи, майко!

Старицата била голяма колкото хълм. Пред нея Чатура приличал на играчка. Но думите му много й допаднали. Тя го взела в ръката си и ласкаво заговорила:

— Ти как си дошъл тука? Ще дойде великанът и ще те изяде!

— Защо да се страхувам от него, щом ти си тук, майко — казал Чатура. — Ти ще ме скриеш в шала си и когато той дойде, ще откъснеш от главата му три златни косъма и ще ми ги дадеш. Та нали сега съдбата ми е в твоите ръце!

Старата жена била състрадателна. Като чула отдалече стъпките на завръщащия се великан, тя завила Чатура в шала и го скрила под мишницата си.

Великанът седнал да вечеря.

— Мирише ми на човек! — рекъл той.

— Я стига си душил! — сопнала се старицата. — Яж, без да приказваш!

Великанът се нахранил добре и заспал. Чатура казал:

— Майко, сега е най-удобно да откъснем трите златни косъма.

Всеки косъм на великана бил дебел колкото връв. Стъпил върху рамото на старицата, Чатура хванал края на един косъм. Тогава тя се дръпнала рязко и косъмът се отскубнал. Великанът изревал страшно, но старицата успяла да го успокои и той отново заспал. Тя откъснала още един косъм. И този път великанът много се раздразнил. Но когато отново заспал, Чатура помолил:

— Майко, откъсни още един косъм!

— Третият косъм ще вземем утре — отговорила старицата.

Момъкът се разтревожил:

— Но тогава всичко пропада! Царят ще ме изгони от царството и принцесата напразно ще ме очаква.

На старата жена й дожаляло и откъснала още един косъм. Великанът отново се разгневил, но тя започнала да го храни със сладката оризова каша и го приспала.

После, като дала на Чатура трите златни косъма от главата на великана и една торба, пълна със скъпоценни камъни, казала:

— Синко, с блага дума на този свят всичко се постига. Твоят ум и добродушното ти лице ме плениха. С божията благословия, живей в радост!

Чатура благодарил на старицата и тръгнал. При изгрев-слънце пристигнал в двореца. Дал трите златни косъма на царя, подарил му и торбата със скъпоценните камъни и попитал:

— Царю, искате ли да Ви услужа с още нещо?

Царят много съжалил за постъпката си. „Този момък е наистина избраник на съдбата — помислил си той. — Три пъти правих опит да го погубя, но той все се спасяваше, благодарение на своята надареност и късмет.“

Зарадван, царят го прегърнал. Благословила го и царицата. А като видяла това, принцесата не могла да си намери място от радост.