Готфрид Келер
Въведение ^[0] (към втора част на „Хората от Зелдвила“)

Откакто излезе първата половина на тези разкази, най-малко седем града в Швейцария спорят кой от тях може да бъде Зелдвила. И тъй като от стар опит се знае, че суетният човек предпочита да мине за лош, но щастлив и забавен, отколкото за кротък, но некадърен и глупав, всеки от тези градове предложи на автора да го провъзгласи за свой почетен гражданин, ако той реши спора в негова полза.

Но понеже авторът си има вече отечество, което не отстъпва по нищо на ония честолюбиви общини, той се опита да ги усмири, като твърдеше, че във всеки град и във всяка долчинка на Швейцария стърчи по една куличка от Зелдвила, така че следователно този град трябва да се счита като сбор от такива кулички, като един въображаем град, нарисуван върху планинската мъгла, заедно с която се носи ту над тоя, ту над оня край, а сегиз-тогиз дори преминава стария Рейн — границата на милата родина.

Докато обаче някои градове упорито настояват да се подсигурят със своя Омир още докато той е жив, за истинската Зелдвила настъпи голяма промяна: характерът й, който се беше запазил все един и същ през вековете, се измени за по-малко от десетина години и има опасност сега да стане съвсем противоположен на предишния. Или, по-точно казано, животът изцяло се устрои така, че особените качества и мании на храбрите зелдвилци могат сега още по-прекрасно да се развиват, за тях е създадена по-благоприятна почва, по-благодарен терен и тук именно зелдвилци са големи майстори: те се превръщат в порядъчни и спокойни хора, които с нищо не се различават от порядъчните хора в останалия свят.

Преди всичко разпространените навсякъде спекулации с познати и непознати акции разкриха за зелдвилци широко поле на дейност — създадено сякаш още от време оно нарочно за тях — и само с един замах ги постави наравно с хилядите сериозни делови хора.

Да обсъждат публично тези ценни книжа, да се суетят около сключването на някоя сделка, която не изисква никаква друга работа, освен търпеливо да понасят най-разнообразни вълнения, да получават и изпращат телеграми и да вършат стотици подобни неща, запълващи целия ден, са работи тъкмо по техния вкус. Всеки зелдвилец сега се чувствува като роден търговски посредник или нещо подобно и като такива те просто се изселват от родния си град подобно на енгадинските сладкари, тесинските мазачи и савойските коминочистачи.

Вместо някогашните дебели портфейли с измачкани полици и дребни менителници сега те носят елегантни малки бележници, в които записват накратко поръчки за покупка на акции, облигации, памучни тъкани или коприна. Щом някъде се открие предприятие, веднага се появяват неколцина от тях; те пърхат като врабци около започнатата работа и спомагат за разширяването й. Удаде ли се на някой зелдвилец да пипне някоя печалба, той веднага се оттегля като шаран, хванал червей, и доволен изплува другаде да търси нова печалба.

Зелдвилци постоянно са в движение и имат вземане-даване с цял свят. Играят карти с най-видните търговци и през време на играта умеят ловко да дават бързи отговори по делови въпроси и да си отбелязват някое многозначително мълчание. Все пак сега те са склонни да дават едносрични и по-сухи отговори, смеят се по-малко от преди и почти не им остава време да мислят за шеги и забавления.

Тук-таме някой е понатрупал състояние, което при настъпващи търговски кризи се разтреперва като трепетлика или пък тихомълком се пръсва, като нелегално събрание, когато се появи полиция.

Вместо някогашните приятелски банкрути и фалити, които те разиграваха помежду си, сега те прибягват до изискани спогодби с внушителни чужди кредитори — порядъчно уговорени обрати на съдбата, които изглеждат горе-долу като нещо законно; после следва някакво оправяне на положението и само в редки случаи някой от тях бива принуден да напусне арената.

От политика те почти съвсем са се отказали, тъй като смятат, че тя неминуемо води до военщина; а като предстоящи собственици се страхуват и мразят повече от самия дявол всички възможности, които могат да доведат до война, докато по-рано бяха готови на чаша бира да воюват с цялата стара пентархия^[1]. Дотам стигнаха най-ревностните някога политикани — да треперят и се пазят от всяка преценка по политически въпроси, за да не би случайно — съзнателно или несъзнателно — да сключат някоя сделка въз основа на такава преценка, тъй като са на мнение, че сляпото доверие в случайността представлява по-солидна основа.

И тъкмо това изменя нрава на зелдвилци; както казах, те вече приличат досущ на другите хора; между тях не се случва нищо романтично, което заслужава да се опише, и затова е време да посъберем баберките от тяхното минало и от добрите весели дни на града; на тази дейност дължат съществованието си следните няколко разказа.