Готфрид Келер
Въведение [0] (към първа част на „Хората от Зелдвила“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Einleitung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2015)

Издание:

Готфрид Келер. Хората от Зелдвила

Швейцарска. Първо издание

Редактор: Цветана Узунова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Евдокия Попова

Стиховете преведе Димитър Стоевски

 

Литературна група IV

Тематичен номер 2430

 

Дадена за набор на 17.V.1972 г.

Подписана за печат на 28.VIII.1972 г.

Излязла от печат през ноември 1972 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 36

Издателски коли 26,60

 

Цена 2,43 лв.

 

Издателство „Народна култура“, София

ДПК Димитър Благоев, София

История

  1. — Добавяне

На старинен език Зелдвила означава блажено и слънчево място и такова е в същност малкото градче, което носи това име и е разположено някъде в Швейцария. То се тули зад същите стари крепостни стени и кули, както преди триста години, и си е останало все същата дупка; първоначалният дълбок смисъл на разположението на града се потвърждава от обстоятелството, че основателите му се поселили на повече от половин час път от една плавателна река — явен белег, че от него нищо няма да излезе. Обаче градът е красиво разположен сред зелени планини, които са отворени на юг, така че в него прониква слънце, но никакъв остър ветрец. Затова и около старите градски стени виреят доста добри лозя, докато по-нагоре по планините се разстилат необгледни гори, които в същност обуславят състоятелността на града, защото това е отличителният белег и странната съдба на този град: общината е богата, а гражданите са бедни, и то толкова бедни, че никой в Зелдвила не притежава нищо и никой не знае от какво в същност живеят те от векове насам. А те си живеят много весело и доволно и считат уютността и доброто настроение на дома за свое особено умение; затова, отидат ли някъде, където хората горят други дърва, те веднага почват да критикуват тамошния уют и добавят, че в това отношение тях никой не може да ги надмине.

Каймакът и цветът на населението се състои от младите хора — от двадесет до тридесет и пет, тридесет и шест години; те дават тон в Зелдвила, играят ръководната роля и представляват великолепието на града. Защото в тази възраст те въртят търговия, печелят от занаят, от някакъв друг поминък или от каквото друго са изучили, тоест докато може, оставят чужди хора да работят за тях и отлично използуват професията си, за да правят дългове ту при един, ту при друг, и това именно съставя основата на могъществото, блясъка и доброто настроение на господата от Зелдвила и на него се гледа с отлична взаимност и сърдечно разбиране; обаче — забележете добре — това важи само за тази аристокрация на младежта. Защото, щом някой надхвърли границата на казаната цветуща възраст — на тия години мъжете от други градчета тъкмо вече са събрали сили и започват да се замогват, — в Зелдвила той е вече свършен; трябва да зареже всичко и ако е някой съвсем обикновен зелдвилец, да се отдръпне по-настрана като изнемощял, изгонен от рая на кредита човек или ако все още са му останали малко сили, да постъпи на чужда военна служба и там заради някой чужд тиранин да се научи на това, на което е отказал да се учи заради себе си — да бъде спретнат и да върви прав и изпънат. Такива се връщат след години като кадърни военни и стават едни от най-добрите фелдфебели в Швейцария, които така умеят да възпитават младите редници, че е цяло удоволствие да ги гледаш. Други пък тръгват към четиридесетата си година по приключения и в най-различните части на света — в Австралия, в Калифорния, в Тексас, както и в Париж или Цариград — човек може да срещне зелдвилци, които без изключение се отличават по това, че умеят много сръчно да ядат риба.

Ония обаче, които си остават в къщи и остаряват там, се научават допълнително да работят за насъщния кройцер, и то да вършат хиляди уморителни дребни работи, на които в същност никога не са се учили; и след като са се отказали от изучения на младини занаят, остаряващите и изпаднали зелдвилци, заедно с жените и децата си, са най-неуморните хорица на света и е просто трогателно да ги видиш какви големи усилия полагат понякога, за да спечелят оскъдните средства, необходими за едно сносно парченце месо. Дърва всички жители имат в изобилие, а и общината от своя страна продава всяка година една голяма част от тях, с което се издържа и изхранва беднотията; и така до ден-днешен старото градче се поминува сред този неизменен кръговрат на живота. Но, общо взето, зелдвилци са винаги доволни и бодри и ако някога сянка помрачи душите им — когато, да речем, някоя прекалено упорита парична криза налегне града, — те убиват скуката си и се съживяват чрез голямата си политическа дейност, която е друга характерна черта на зелдвилци. Защото те са страстни политикани, все искат преглед на конституцията, постоянно подават прошения и когато измъкнат някое съвсем смахнато предложение и го внесат чрез своя депутат в парламента или пък когато в Зелдвила се разнесе повик за изменение на конституцията, тогава цялата страна знае, че в момента там сделките са замрели. При това зелдвилци обичат да променят мненията и принципите си и щом се избере ново правителство, те още на следния ден минават в опозиция. Ако е някакво крайно управление, тогава, за да го ядосат, те се сплотяват около консервативния благочестив градски свещеник, когото до вчера още са подигравали, и започват да го ухажват, като с престорено великодушие се тълпят в черквата му, хвалят проповедите му и с голям шум предлагат напечатаните му трактатчета и доклади на мисионерското дружество в Базел, естествено без да му дадат дори и един пфениг за черквата. Дойдат ли обаче на власт управници, които изглеждат само горе-долу консервативни, зелдвилци незабавно започват да се тълпят около учителите в града си, а свещеникът трябва доста скъпо да плаща на стъкларя за изпочупени прозорци. Ако правителството се състои от либерални юристи, които много държат на формалностите, и от заядливи банкери, те мигновено притичват до най-близко живеещия социалист и ядосват властта, като го избират в съвета с бойния вик: стига вече шум около политическите принципи, единствено материалните интереси имат значение за народа. Днес зелдвилци искат да има вето и дори най-пряко самоуправление с постоянно народно събрание, за което те естествено биха имали време повече от всеки друг; утре си дават вид на преуморени и отегчени от обществените въпроси и оставят половин дузина стари безделници — фалирали преди тридесет години и успели оттогава тихомълком да се реабилитират — да се занимават с изборите; тогава те наблюдават самодоволно иззад прозорците на кръчмата как безделниците се промъкват в черквата и се кискат в шепа като онова момче, дето казало: „Така му се пада на баща ми, нека ми измръзнат ръцете, щом не ми купува ръкавици!“ До вчера те се възхищаваха единствено от феодалното съюзно управление и бяха крайно възмутени, че в четиридесет и осма година не било създадено пълно единство; днес са съвсем запалени за суверенитета на кантоните и не гласуват в избора за националния съвет.

Когато обаче техните вълнения и предложения стават неудобни и започнат да смущават мнозинството в страната, тогава правителството обикновено им изпраща като успокоително средство някоя анкетна комисия, която да уреди управлението на общинските имоти в Зелдвила; тогава те затъват до гуша в оправяне на собствените си работи — и така опасността е отклонена.

Всичко това им доставя голямо удоволствие, но те го прекаляват всяка есен, когато започнат да пият новото вино — кипящата шира, която наричат резняк; ако виното е добро, те вдигат адски шум и човек не може да бъде сигурен за живота си, когато попадне сред тях; целият град мирише на младо вино и тогава зелдвилци не ги бива за нищо. Но колкото един зелдвилец по̀ не го бива у дома му, толкова по-добре се държи той — което е твърде странно, — когато потегли на път, било сам, било с дружина, като например някога на война — тогава те винаги са се държали добре. Някои от тях доста се отракват като спекуланти и търговци, щом излязат от топлата слънчева долина, където не са вирели особено добре.

В един толкова весел и странен град не липсват и разни странни истории и случки из живота, тъй като безделието е начало на всички пороци. Но не такива истории, присъщи на описания характер на Зелдвила, искам в същност да разкажа аз в тази книжка, а някои особени отклонения, станали между другото, един вид изключения, които все пак биха могли да се случат само в Зелдвила.

Бележки

[0] Въведението в книгата няма заглавие. Сегашното заглавие е дадено от екипа от Читанка, съобразявайки се с немскоезичните описания на книгата на Г. Келер.

Край