Мария Коева
Кратко и хладно за любовта

През 1954-а книжният пазар във Франция се взривява, както рядко се случва — „Добър ден, тъга“, първи роман на напълно неизвестната Франсоаз Саган само за няколко месеца достига милионен тираж. Критиката е подразнена от шумния успех на тънкото книжле, което не може да причисли към една от двете основни категории — на развлекателната и „сериозна“ литература и оспорва читателското пристрастие. Накрая все пак му намира лесно обяснение: то се дължи на скандалното обстоятелство, че авторката е едва деветнайсетгодишна, а пише за любовните отношения с неприсъщи и неподобаващи за тази възраст опитност, трезвост и скептичност.

Оказва се обаче, че „феноменът Саган“, както гласи първоначалното определение (чиято цел е да придаде на успеха не литературно, а социално измерение), съвсем не е неустойчив и съвсем не е зависим от крехката възраст на авторката. Годините минават, момичето се превръща в жена, но търсенето на следващите книги ни най-малко не намалява. Огромни тиражи набират романите „Усмивка почти“, „Обичате ли Брамс…“, „След месец, след година“, „Дивните облаци“, „Разхвърляното легло“, „Сърцебиене до полуда“^[1]…

Всъщност Франсоаз Саган чисто и просто е намерила една нова и благополучна формула, която й позволява да привлече различни категории читатели. Поначало любовните романи си имат твърда и многобройна аудитория (която търси от прочита не толкова някакво естетическо удоволствие, колкото вживяване в разказваната история) — и на нея естествено й допада творчеството на Саган, в което единствена тема е любовта. У Саган обаче различното е, че проследява с безстрастие развоя на страстите. От една страна, любовта е средоточието на всички неща (героите й се отдават напълно, поведението им е изцяло обусловено от нея, те нямат никакви разсейващи ги битови, ежедневни, материални или каквито и да било грижи, често дори нямат уточнени професии), а от друга нейните проявления, от най-трепетните до най-мъчителните, никога не са описани патетично или сърцераздирателно, душевният й отзвук е представен пределно сдържано, без увлечения и излияния, с почти смущаваща трезвост, сякаш при цялата погълнатост от собствените си страсти героите се поставят на отстояние от тях. Ето я формулата на Саган: емоционален сюжет и рационален изказ, контраст между темата и нейното разработване, благодарение на което се избягват пошлостта и популизмът, без да се накърнява въздействието на повествованието като генератор на емоции у читателя. Чрез този похват авторката предразполага към своята проза и по-взискателната публика, чувствителна към недоизказаностите като метод и към съчетаването на противоположности.

„Феномен Саган“ наистина има, и то до ден днешен. Той се състои в умението да бъдат привлечени за читателки и бакалката, и интелектуалката, като при цялата си достъпност и простота разказваните истории помагат на първата да се почувствува по-интелигентна, а на втората — с чиста съвест, без усещането, че се принизява от духовните висини, да прочете „нещо за душата“. А това всъщност е доста повече от търговски успех.