Миле Марковски
Вятър в туби

Вчера имах прекрасно настроение. А когато човек се чувствува така хубаво, тогава може да направи чудни неща.

Така беше с мен.

Първо, измих си дясната ръка, защото само тя трябваше да бъде чиста, а за лявата… има време, нали в една година има на триста шестдесет и пет места по един ден?

След това си облякох дрехите наопаки, за да не ме хващат уроки.

По пътя си не срещнах нито една черна котка, а то, трябва да си призная, бе добър знак.

Със своя самолет, който ми служи само за екскурзии в неделя, отидох направо в царството на негово величество вятъра.

Пристигнах там със закъснение от две секунди.

Веднага извадих две туби и в тях затворих вятъра:

в едната — топлия, в другата — студения.

И останах доволен.

Защо?

Вятърът е много лош и прави много лоши работи.

Първо — тича по улиците като палаво дете и не внимава дали с това не пречи на пешеходците.

Второ — открива работи, които не са за откриване:

например влиза в училищните стаи и там веднага всички узнават, че аз не съм си написал домашните упражнения.

Сетне разказва, че съм бил много немирен, казва още, че Едикойси бил по-лош от мен.

Може ли да се дърдорят такива неща?

Затова в моите туби затворих вятъра и топлия, и студения — и сега да видим кой ще говори лошо за мене, най-доброто дете на всички меридиани и полумеридиани.

Но ако някой все пак обича да има вятър, тогава аз ще му продам: един или два грама, а може и три…