Жельо Желев
Разочарование

Нощ. Аз търся твоята аустенитна структура по стръмните криволици на съдбовната си ликвидус-линия. Небето ме залива с разтопени магнезиеви сплави и в кратките избухвания съзирам нехомогенна смес от насочени и блуждаещи същества. Зова с вибриращ глас твоето нежно модулирано име, жадувайки за помеднените ти устни с дъх на прясна чугунена отливка. Отчаяно, сърцето ми се гърчи като стомана в универсална валцова машина.

Но ето — изплувала като шлака от бездната на нерегулираната природа, ти заставаш пред пасивираната ми личност. Впивам поглед в износоустойчивите ти очи и те подлагам на химико-термична обработка. След няколко микросекунди включвам чувствения си рентгеноскоп и (о, ужас!) анализът не показва дори 0,6.10^–12 милиграма любов в твоето преохладено сърце. Обръщам се и тръгвам с несигурни, деформирани крачки. По дяволите аустенитната структура! По света има много изящни перлитни жени, достойни за моята оптимална обич.