Деница Минчева
Одит

Прилежно одитира ме нощта,

пресмята дребните ми грешки —

тук съм взела в повече любов

там съм похабила две-три смешки.

 

Тук открива малък тъжен дълг

от емоции неизплатени.

Там натрупан е излишък скъп

от мечти, надежди и утехи.

 

Заем на доверие тежи

върху будната ми гузна съвест —

доверчивите кредитори мълчат,

примирени с тази своя участ.

 

Планове зарязани лежат

в ъгъла на мойто вдъхновение

и събират пагубната прах

на самодоволно безхаберие.

 

Чинно изчислява ме нощта,

пресъздава ме в активи и пасиви.

Търси в банкрутирала душа

нещо ценно да открие.