Никанор Парра
Защита на дървото

Защо към камъка посягаш,

момче с очи като бадеми,

с потайна и нечиста мисъл

да го запратиш по дървото.

Това, което зло не прави,

не заслужава зли обноски.

Дали е то върба печална

или е портокал усмихнат,

човекът трябва да почита

и пази винаги дървото:

рани ли го немирник лошав,

баща си, брата си ранява.

Аз не разбирам, честна дума,

как е възможно ти да имаш

тоз израз зъл и недостоен,

макар тъй хубаво и нежно.

Не знае майка ти навярно,

че е отхранила чер гарван:

за истински човек те смята.

Досущ обратното аз мисля:

едва ли има днеска в Чили

по-пакостно момче от тебе.

Защо тоз камък, съблазнено,

като кама отровна сграбчваш,

когато ти разбираш ясно

величието на дървото!

То щедро дава плод прекрасен,

по-скъп от млякото и нара:

дърво добро и златно зиме,

сребриста хладна сянка лете,

то свръх това ни надарява

със птиците и ветровете.

Добре си помисли, признай си,

че няма по-добър приятел;

където и да се обърнеш,

до себе си го ти намираш,

вървиш ли по земята твърда

или в морето неспокойно,

люлееш ли се в детска люлка

или дочакваш своя заник,

то е от роба по-покорно,

от огледалото по-вярно.

Поразмисли какво ще сториш

и не забравяй, че те гледат,

моли да ти прости земята

сега за тая тежка грешка

и свирейки, да не излита

от твойта длан противен камък.