Габриела Мистрал
Работнически ръце

Ръце корави, на молюски

и диви зверове подобни;

с опърлена и тъмна кожа,

подобно кожа на дъждовник,

и страшно хубави и бързи,

се вдигат бодри, падат морни.

 

Забъркват ли, забъркват глина,

събарят те дърво и камък,

превърнати в конопни възли

или окаляни памуци,

едничка на света ги вижда

земята чародейка само.

 

Със върховете й са сходни,

с могилите, но не с душата;

на крокодил с гърба нарязан

понякога сред колелата

и после със дърво високо,

от своите клони овдовяло.

 

Аз чувам как тъкат на стана;

в пещта ги виждам нажежени.

Разтворени над наковални,

под жито рукнало — на шепи.

 

Видях ги в рудници дълбоки

и в синкави каменоломни.

За мене със весла гребяха,

разръфали вълните злобни,

и точен гроб ще ми направят,

макар гърба ми не видели.

 

Тъкат като водата свежи

платна от лен за всяко лято.

Товарят после и разчепкват

ту бял памук, ту мека вълна

и в облеклото на децата,

в шинела на героя пеят.

 

Спят всички, от бои и вещи,

и белези изначертани.

И зодиакът ги докосва

с Капоните^[1] и със Телеца.

 

Но и заспали, продължават

тръстика да секат и мелят,

Христос ги взема и задържа

в ръцете си, дордето съмне.