Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

Вали… очаквай, не заспивай,

ослушай се какво говори тоя вятър,

какво — дъждовната вода, която

със дребните си пръсти чука по стъклата.

 

Превръща се на слух сърцето мое

да слуша своята сестра вълшебна,

която е във скута на небето спала,

която е видяла слънцето отблизо

и слиза весела и кръшна

сега на скитнишкия вятър от ръката,

подобно пътница, която

се връща от една страна омайна.

 

Как ще се радва изкласилата пшеница!

Как жадно над пръстта ще избуи тревата!

И колко бляскави елмази ще увиснат

на боровете в клоните зелени!

 

Очаквай, не заспивай. Нека двама

послушаме дъждовния неспирен ромон.

Опри между гърдите ми корави

мълчаливото си чело.

Аз ще усещам пулса на слепоочията твои,

потрепващи и марни,

като да са два живи чука,

които удрят мойта плът разгорещена.

 

Очаквай, не заспивай. Тая нощ

сме двамата една вселена,

откъсната от вятъра и от дъжда

на спалнята сред празнотите хладни.

 

Очаквай, не заспивай. Тая нощ

сме негли[1] корена съдбовен,

от който трябва да поникне утре

стеблото хубаво на ново племе.

Бележки

[1] негли — може би, навярно, сякаш, вероятно — Б.р.

Край