Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- harbinger
Издание:
Латиноамериканска поезия
Антология
Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Художник: Любен Зидаров
Худ. редактор: Васил Йончев
Текн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за печат на 31.V.1968 г.
Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.
Формат 59×84/16. Тираж 3100
Изд. №90 (2409)
Поръчка на печатницатв: №1309
ЛГ IV
Цена 1.69 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
„Народна култура“ — София, 1968
История
- — Добавяне
Сега отново да запеем, душо моя,
без думи да запеем.
От образи се съблечи и подрежи ти
лозите си листати.
Ширата в линовете[1] кипнала не смесвай
с подправки благовонни,
така ще имаш вино просто, ала чисто,
защото е домашно.
Върви по пътя стар, за да ти бъде ясен
копнежът благороден —
и бягай от реториката празношумна,
смутила твойто детство.
Ти остаря, душа. Дърво, което стига
годините на зрелост.
Подобно плод узрял увисва твойто чувство
от клона най-издигнат.
Разлистеният клон, ухаел в мойта песен,
сега е цял оголен…
Плодът да се налее, трябваше листата
от клона да изпадат.
Такава си, душа, във твойто знойно лято,
разголена и бяла,
въззета към мълчанието хилядолетно
на звездната далечност.