Сесар Вайехо
Един човек минава с хляб на свойто рамо…

Един човек минава с хляб на свойто рамо.

Ще пиша ли подир това за моя двойник само?

 

Друг сяда, чеше се, от мишницата вади въшка, зъл я смазва.

С какво нахалство за психоанализата ще приказвам?

 

В гръдта ми друг се втурна със тояга във ръката.

Как да говоря с лекаря тогава за Сократа?

 

Поведен от едно дете, минава старец хром.

Възможно ли е после да чета Андре Брьотон?

 

Друг зъзне, кашля дрезгаво, кръв храчи час по час.

Как да загатна тук за някакво дълбоко Аз?

 

Кори и кости търси друг старателно в калта.

Кажете как да пиша после за безкрайността?

 

Един зидар от стряхата е паднал и разбил глава.

Ще трябва ли метафората аз да подновя?

 

Краде търговецът по грам от всички хора.

Как после за четвърто измерение да говоря?

 

Един банкер по правило баланса си подправя.

С какво лице да плача във театъра тогава?

 

Спи сиромах един със крак върху гърба си.

Да разговарям ли със някои за Пика̀со?

 

На погребение отива някой с вопъл и боязън.

Как после в Академията да вляза?

 

Почиства някой пушката си в кухненския кът.

С какво нахалство да говоря за света отвъд?

 

Минава някой и на пръсти смята шепнешком.

Как за неАзът да говоря аз без викове и стон?