Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

В кой ли час ще се завърнат

възрастните в къщи?

Шест удари слепият Сантияго

и е вече много късно.

 

Мама каза, че не ще се бави.

 

Агидита, Нати, Мигел,

не ходете там, където

гърчещи се мъки,

своите спомени мърморейки гъгниво,

отминават към обора сглъхнал

и където, тъкмо да си лягат,

се изплашиха кокошките внезапно.

По-добре е да не мърдате оттука.

Мама каза, че не ще се бави.

 

Вече не тъгуваме. Да идем и да видим

корабите (най-красив е моят!),

със които всеки божи ден играем,

както трябва, без кавга и бой:

те останаха във щерната[1], готови,

натоварени за утре със сладкиши.

 

Да почакаме послушни, търпеливи,

връщането, оправданието вечно

на големите, които все се вреждат,

а оставят нас, невръстните, във къщи,

като че не можем ние също да излезем.

 

Где сте, Агидита, Нати, Мигел?

Викам, търся пипнешком във мрака.

Да не са ме пък оставили самичък

и едничък да съм аз заключен?

Бележки

[1] щерна — водоем — Б.р.

Край