Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

Ще назова нещата, хълмите звънливи,

които виждат празника на ветровете,

вратите стъклени, дълбоките портали,

затворени за сянката и тишината.

 

И полусянката на стаите потайни,

която служби прашни набраздяват,

дървото на човека и на мойто тяло,

дървото мощно, щом заспя дълбоко.

 

И бедността на мястото и прахоляка,

де се изгубиха следите на баща ми,

къщята селски от издялан светъл камък

оголени от сянка, винаги еднакви.

 

Не ще забравя ласкавия буен огън

под покрива на жилището отстранено,

ни веселото тайнство на дъжда внезапен

във скромния потир на моята градина.

Ни твоята стена чудесна, знойно пладне,

полирана и синя, и безкрайна.

 

На лятото със взора неподвижен

от тротоара ще узнае мойта нежност

къде побягват жадните недели,

за да се върнат понеделници унили.

 

Нещата толкоз бавно аз ще назовавам,

че и кога на мойта улица изгубя рая

и моите забрави я в мечта превърнат,

да мога да ги викам бързо със зората.

Край