Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

О Тропик,

на буйната си клада

печеш ти облаците и небето,

опасано с дъгата на всевечното ти Пладне.

Ти върху кожата на дървесата

страха на гущера сушиш.

И смазваш колелетата на ветровете,

горичките от палми за да сплашиш.

Пронизваш

с голямата си алена стрела

сърцето на горите

и на реките трепетната плът.

 

Аз виждам как вървиш по пламналите друми,

о Тропик,

със кошница, отрупана от плодове на мангови дървета,

с тръстики сладки

и със каймити[1] модри като съсците на негърките млади.

Аз виждам как с коравите си длани

разчупваш диво ти зърната,

за да поникне родовитото дърво,

новороденото дърво, готово вече

да извиши снага сред многошумните ти лесове.

 

Тук,

насред морето,

където аз лудея по вълните с моите Антили голи,

приветствувам те, Тропик!

Този спортен

и пролетен привет

от мойта осолена гръд избликва

кръз островите ти, кресливи твои щерки.

 

                Ямайка казва,

че е честита, дето била черна,

а Куба знае днес, че е мулатка.

 

О,

как изгарям от копнеж

да вдъхвам на пожара ти дима

и да усещам мириса тръпчив на мишниците тъмни,

на мишниците, Тропик,

с мъха им, който върху твоя пламък вие се и къдри.

Пестника, що ми даваш,

за да разчупя като малък гневен бог кокосовия орех;

очите, що ми даваш,

за да прозра във сянката на мойте тигри;

ухото, що ми даваш,

за да дочуя, легнал, през пръстта далечните копита.

 

На теб дължа аз тъмното си тяло,

главата къдрокоса и чевръстите крака,

влечението си към първобитните жени,

а също и незаличимата си кръв.

Дължа ти хубавите дни,

понесли залепени върху своя синкав плат

слънца усмихнати и кръгли;

дължа ти тези влажни устни,

опашната на ягуар и слюнката отровна на змия;

дължа ти локвата, отдето зверовете ожаднели пият;

дължа ти, Тропик,

младежкия възторг,

със който тичам аз по тази писта

на твоя пояс, целият окичен с жълти рози,

и смея се над облаците и над планините,

докато пред краката ми небето морско

в безкрай прииждащи талази от звезди се пръска.

Бележки

[1] каймити — сини на цвят тропически плодове, характерни за Южна Америка, популярни и под названието „звездни ябълки“ — Б.р.

Край