Едуардо Коте Ламус
Всекидневен живот

Днес почвам вчерашния ден

с желания и думи;

обущата ми вече имат прах

от утре: в дири се превръщат

без изключение моите постъпки.

 

Еленът виждаме и той дохожда

понякога от нашите ръце да пие,

но жаждата на неговите бърни

като прадядо става стара.

 

Ний днешни сме, ала което вършим,

принадлежи на миналото. Ние сме чешмата,

която си остава тук: водата,

животът, искам да река, изтича.

 

До моя слух достигат всички думи,

които утре аз ще кажа, утре;

и мойта участ е да премълчавам

на други дни словата.

 

Да можеше във въздуха мечтата

като ръце да вдигнем, като мрежа —

от вчера, та до утрешния ден —

да ни обгръща. Ала всичко,

което върша, минало е вече.

 

Сега — печален спомен само —

се гледам аз отвътре, лъхам на горичка,

и различавам много смътно

прадядото във мен.