Едуардо Коте Ламус
Вечен сезон

Голото ти тяло под светкавиците свети,

както някога под моите ръце.

Всички времена годишни се намират в твойто тяло.

Пролетта започва свойта прелест в твоята прегръдка

и ликуваща завършва в твоята полуотворена уста.

И реките на света текат във твойто тяло,

вливат се във тебе в оня миг, когато

най-красивото животно на гората —

сурият елен —

пие ожаднял от теб и се оглежда.

Граница на огъня е твойта кожа,

де на лятото се зноят приютява.

Пламъци червени те заливат.

Елементите се смесват, тялото ти се огъва,

има въздух повече във твоята уста и мойто жадно тяло

дири в тебе изход, свобода, желания.

На света маслините се сбират в тебе

и като светилник ти пламтиш.

Ний сме само тяло и се борим със смъртта.

Есента във твойто тяло се разлива като вино по софрата,

Твоите бедра почиват върху плажа на света.

Гълъб от гръдта ти до ръцете ми долита.

После двама гледаме, от радост уморени,

сякаш сме комин, през който огънят е минал зиме,

и проблясва под светкавиците твойта кожа.