Карлуш Друмонд де Андраде
Вести за Испания

От параходите, които се прибират

със знаци от пътуването черно,

от хората, които се завръщат

със незарасли още рани

или с осакатено тяло,

 

аз искам вести за Испания.

 

От дървените и железни каси,

от балите с богати стоки,

от мириса на гнило и на риба,

от палубите винаги измити

от разярената и кипнала вода,

 

аз искам вести за Испания.

 

От чайките, оставили, кресливи,

във въздуха черта от лакомия,

от раковините шумящи и солта,

от пяната, която ври студена,

от разните предмети на морето

 

аз искам вести за Испания.

 

Не ми ги дава никой. Вдига

мълчанието ръце и се затваря

във веществата най-сурови.

Мълчание твърдо на стена,

на камък, който кърши клони,

 

и на парцал уста запушил,

мълчание сухо и нечисто,

в което шумно се излива

като във дъното на рудник

една червена тлъста супа.

 

И няма вести от Испания.

 

Ах, ако имах само кораб!

Ах, ако знаех да летя!

Но имам само мойта песен,

а колко струва тя? Поетът

в затвора на стиха заключен,

 

измъчен от въпроси празни,

от наблюдения преситен,

би искал сам от свойта песен

да създаде не цвете — бомба

и с тая бомба да разбие

 

стената около Испания.