Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- harbinger
Издание:
Латиноамериканска поезия
Антология
Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Художник: Любен Зидаров
Худ. редактор: Васил Йончев
Текн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за печат на 31.V.1968 г.
Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.
Формат 59×84/16. Тираж 3100
Изд. №90 (2409)
Поръчка на печатницатв: №1309
ЛГ IV
Цена 1.69 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
„Народна култура“ — София, 1968
История
- — Добавяне
На висотата на човешкия развой не можеш да напишеш песен.
Не можеш да напишеш песен, ред дори, макар и истинска поезия.
Последният поет умря в 1914.
За името му никой си не спомня вече.
Машини страшно сложни има днес за нужди най-обикновени.
Цигара да изпушиш, натисни бутона.
Със електричество чували се зашиват.
Любов се прави по безжичен телеграф.
За храносмилане излишен е стомахът.
Един учен във вестниците заяви, че трябва още много,
едно равнище на култура да достигнем.
Ала кога се стигне там, за щастие, ще съм умрял.
Не стават хората по-съвършени
и се убиват като дървеници,
И раждат се отново храбри дървеници.
Светът, необитаем, става всеки път по-обитаем.
И ако още плачеха очите, би настъпил нов потоп.
(Не вярвам, че написах песен.)