Хуан Хелман
Молитва на безработен

Господи,

                от небесата слез, забравих

тез молитви, на които ме научи баба,

клетата, сега във гроба тя почива,

няма тя какво да мие и да чисти, няма

да се грижи и да тича денем за прането,

няма нощем за какво да бди и да се моли,

да ти иска нещо, да те мъмри кротко.

 

Слез от небесата, ако съществуваш,

слез, че мра от глад на тоя ъгъл,

че не зная за какво съм се родил,

че ръцете ми отблъснати увисват

и че няма работа за мене, няма,

слез за малко и се полюбувай

на това, което съм, и виж обувката разпрана,

мъката ми, празния стомах,

този град без хляб за мене,

треската, която ми плътта дълбае,

и това спане върху земята мокра,

под дъжда, наказан от студа, преследван,

не разбирам, господи, това защо е, слез,

докосни душата ми и виж ми

сърцето,

аз не крадох, не убивах, бях дете

и в награда за това ме бъхтят непрестанно,

казвам ти го, господи, че не разбирам, слез,

ако съществуваш, ето търся

примирение във себе си и не намирам,

аз ще сграбча яростта, ще я наостря,

за да бия,

и до кръв във гърлото ще викам,

тъй като не мога вече, имам слабини

и човек съм,

                                слез, какво са

сторили от твоето създание, господи? —

                                                                                Животно

яростно, което дъвче калдъръма!