Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor (2015 г.)

Публикувано в списание „Авиация и космонавтика“, брой 6/1972 г.

История

  1. — Добавяне

Каква напаст излязоха тези извънземни цивилизации, брей, какво чудо! Ти му говориш да го предпазиш от влиянието на разните пороци, каквито тук на земята има отдавна и в големи дози, а то реагира с обратен рефлекс. Бетер от жените, ей!

Първата ни работа беше да ги предпазим от алкохола — този бич за човечеството. Заведохме по всички обитаеми планети агитатори на трезвеността, лектори и трезвеници. Изнасяхме лекции, прожектирахме научно-късометражни филми и когато вече смятахме, че сме постигнали пълното отричане от бакхусовия начин на живот, научихме, че на някаква малка планета е открит първият укрито работещ назакнеикар, което на наш земен език, четено обратно, не е нищо друго, а най-обикновен ракиен казан. Но това не ни отчая. Оставихме алкохола и със стръв се хвърлихме да разкриваме вредата от различните опиати и наркотици. Не остана населено ъгълче от Космоса, където да не анатемосахме хашиша, хероина и всички други неестествени за живия организъм отрови.

Но какво беше нашето учудване по-късно, когато разбрахме, че звездните братя са използували за контрабандно пренасяне на наркотици нашите собствени космически кораби! Понесоха се кервани от земята към техните космодруми и дотогава неподозиращи за съществуванието на тези божи дарования, космическите жители започнаха да се инжектират, да пушат иди да дъвчат разните измишльотини на земния човек.

Разбрахме нагласата на извънземната цивилизация и нейния обратен рефлекс, но беше късно. Ние бяхме направили непоправимото и в областта на борбата със секса.

Да долетите сега от Земята до някоя, пък ако ще да е тя и най-малката обитаема планета, ще се хванете за главата и ще я ударите от разочарование в някои по-едричък астероид. После ще кажете едно „бря!“ от изненада. „Уж борба водихме с пороците, пък какви резултати?!…“

Пияни епсилонци блъскат шлемове като кочове, млади алдебаранци и алдебаранки потъват в тъмнината, където изучават сексвълната, а трети като търтеи лежат и погледите им блуждаят под влиянието на опиатите.

Само ония, които са останали незасегнати от нашата профилактична обработка, кълнат пропагандаторите на тия дяволии и се чудят какво средство да намерят за спасяването на слабохарактерните си съжители.

Хубаво, че не се опитахме да ги убеждаваме в жестокостите на расизма и дискриминацията.

Край