Дона Карлайл
Живот на Земята? Абсурд!

I.

Анихилационният телелет предаде на Големия Дисколет, който се намираше някъде съвсем в края на Слънчевата система, следното съобщение: „Кробегктираеклонхщшатсеунвроегщшлбиьокрах“.

Преведено на земен, още по-точно на български език, съдържанието на това съобщение беше такова: „Прайс“ до „Трамсмр“! От 26 часа се намираме на единия от спътниците на Зелената планета (Земя). Точно преди 6 часа телепортирахме към планетата, съгласно предварителната програма, научноизследователската сонда „ГЕА“. Сега, след получаване, проучване и дешифриране на данните, които ни изпратиха изследователските апарати, съвсем уверено ви заявяваме, че е невъзможно на планетата да има дори зачатъци на живот! Нещо повече, в нейната атмосфера, която е съставена предимно от живачни пари, сероводород, въглероден окис и съвсем минимални количества азот, е абсурдно дори бъдещото зараждане на живи организми! Освен това, Зелената планета е съставена не от твърда материя, както бе прието да се мисли до изпращането на сондата „ГЕА“. Заключението на апаратурата е категорично: масата на планетата е огнетечна и температурата й надхвърля три хиляди градуса!

След четириминутно предаване апаратите на сондата престанаха да функционират. Предполагаме, че вследствие на високата температура сондата „ГЕА“ се е разтопила.

За успешното ни завръщане на „Трамсмр“ поддържайте с нас постоянна връзка! Анихтелелет „Прайс“.

II.

В същото време в префектурата на сицилийския град Катания се беше получило по радиото следното донесение: „Докладва дежурния наблюдател от пътната полиция — сержант Луиджи Феро. Днес, пети юни, хиляда деветстотин седемдесет и първа година, в четиринадесет часа и тридесет минути, при патрулиране по автострадата Катания-Месина двигателите на пилотирания от мен хеликоптер започнаха да прекъсват и на осем километра северно от Ачиреале бях принуден да се приземя. Потърсих радио-връзка, но в слушалките се чуваше само едно постоянно усилващо се пищене. Излязох от машината, за да проверя изправността на антената, защото времето беше съвсем ясно и видими причини за тези смущения в радиото не бяха налице. Слязох на земята, повдигнах поглед нагоре към антената и тогава го видях! То имаше странна крушовидна форма и висеше в небето така, както крушата виси на дървото.

Странното тяло се появи съвсем изведнъж, на около триста метра от повърхността на земята и плавно се спусна надолу. Цялата му височина беше, може би, около петдесет метра, а размерите му в долната, широка част надхвърляха петнадесет метра. (Донасям това, защото нито един земен летателен апарат няма такава форма.) После се втурнах в хеликоптера и грабнах бинокъла. Отново скочих на земята. Но то беше вече толкова близо до повърхността, че докато успея да вдигна бинокъла до очите си, спусна се и изчезна… право в кратера на действуващия от няколко дни вулкан Етна!“

В полицията дежурният радист прие донесението, прочете го и с думите: „Ей, че голям шегаджия и фантазьор е този Луиджино!“ — запрати свитото на топка листче право в средата на кошчето за отпадъци.