Рангел Златков
Космически метаморфози

Брей, както казват земните учени, удивително и весело е да се живее в Космоса. Особено на някоя антипланета. Не е както тук, дето на всяка крачка те дебнат злобни параграфи, параграфчета и параграфченца. Такъв съм си — подозрителен съм към параграфите и обичам чистите нрави, основани на науката. Обичам и вярвам в науката. Затова внушаваните от нея истини, колкото и да са съмнителни, приемам като абсолютни. Богатите ми космически знания подсказват на бедното ми въображение, че горе, на антипланетите, е друго. Чета и слушам земните учени за космическите станции и подстанции, ремонтни бази и стопкосмоси, мини и максикосмоси, а нещо ме човърка и мами отвътре — а-ха и аз да прескоча на някоя такава антипланетка.

Слушах, четох, размишлявах и разбрах, че там горе, на антипланетите, не е както тук, а някак си по-обратно. Например тук си тежък, а там си безтегловен. Тук си отрицателен, там си положителен (тип). И един ден, не, по-точно една заран рано-рано, слънцето едва-що започваше да влиза във всекидневната си орбита, напълних, по думите на учените, мотора с космическо масло, твърдо като гранит (земното е течно), извиках „довиждане!“ (там е „доприпланетяване“), подадох газ с крак (там е с глава) и от покрива на моя дом (там е от писта) полетях в Космоса. След няколко минути погледнах Земята — прашинка ми изглеждаше. Впрочем, да си призная, тя винаги ми се е виждала дребничка, но нейсе, сега някак е само физически по-миниатюрна, а хората — мравчици, да, да-а, работливи мравчици, които си бръмчат барабар с търтеите и цариците.

Посрещнаха ни на космическото летище, облицовано не с циментова писта а застлано с килим — дебел и пухкав. Кацнах върху пистата-килим при зелен космофар — и тогава регулировчикът ми направи първата си космическа бележка, като напомни, че в Космоса нещата имат обратни измерения. „Не знаете ли — рече той, — че тук се преминава при червена светлина? Законите са обратни на земните“. Ех, че съм и аз! Как тъй забравих най-важното в движението на антипланетата? А в Космоса всичко е движение. Ако обаче на Земята ми бяха направили бележка, леле мале, какво щеше да стане, а тук бях тих, скромен и сам се чудех на своята съзнателност.

Тръгнах из района и гледам разни хора: жените, които на Земята са с макси, тук са със супермини. А интересно: защо всички мъже тук са много умни — дали защото на Земята е обратно?! Жените пък са тихи и кротки, не закачат с погледи мъжете.

Вечерта влязох в първокласен ресторант. Сервитьор ме посреща вежливо и ме предаде на друг, които непрекъснато ми посочваше различни маси и все ме гледаше в очите, като се стараеше да разбере коя маса съм си избрал. Седнах и тутакси дотича друг, още по-млад и по-симпатичен, който ми изреждаше менюто, като за всяко ястие ми съобщаваше съставките и подправките. Донесоха ми космически бързо поръчката и докато се хранех с наслада, други двама сервитьори непрекъснато ме наблюдаваха — да не би да поискам нещо допълнително. Даже веднъж мръднах с ръце, нещо погледнах към тях и те дотичаха моментално. При плащане с изненада установих, че ми вземат един лев по-малко от костуемата стойност, загдето по вина на готвача сервирали ястия с една четвърт от градуса по-студени от обикновените. Когато подадох бакшиш, сервитьорът се намръщи, погледна ме сурово и заяви, че ако продължавам да настоявам на своето, щял да извика съдебния орган на ресторанта за обидата, която съм му нанесъл. Това вече ме обезпокои.

Та наистина объркана работа е това космическият живот. Както е на земята, само че в обратна посока. Та затова, ако тук почивам, горе работя, ако тук чета, там блея, ако тук бия, там ме бият, ако тук лъжа, там казвам истината, ако тук обичам, там си давам вид на влюбен. Изобщо там стават едни метаморфози, дето и учените не могат да ги обяснят. Но аз въпреки това си обичам науката, макар че понякога си е ненаучна и ме развеселява.