Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Зеленая кнопка, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor (2015 г.)

Публикувано в списание „Авиация и космонавтика“, брой 10/1964 г.

История

  1. — Добавяне

На разстояние две светлинни минути от тайнствената планета Мюи звездолетът се насочи за кацане. Парашутите благополучно свалиха на планетата кристалната капсула със спящия астронавт. Не знаейки още нищо за случилото се, младият астронавт, както винаги добре избръснат от кибернетическия бръснар и приятно освежен с одеколон „Вечерен Сатурн“, продължаваше да гледа нов стереофоничен сън. А край него вече стояха нейробите, по-просто казано кибернетическите роботи, единствените обитатели на планетата Мюи и бръмчейки като есенни мухи, оживено се съвещаваха.

Астронавтът беше първият човек, дошъл на тази планета. Затова нейробите незабавно пристъпиха към математически анализ на неизвестния механизъм, който лежеше пред тях. След две микросекунди вече бяха успели да намерят координатите на центъра на тежестта на астронавта и да установят, че даденото устройство се отнася към групата Правоходещи Механизми и че в неговата горна кълбообразна част се помещава несложен кибернетически агрегат.

— Хващам се на бас, че той няма да реши и най-простото сингуларно уравнение — изкиска се нейробът, който приличаше на хибрид от радиолокационна антена и пишеща машина. Това беше всезнаещият Енциклоп. — Колко най-прости клетки на паметта преброихте в неговия така наречен мозък?

— Че… че… четиринадесет милиа… а… арда — почтително доложи малко тънко нейробче, като излизаше из под кристалната капсула. Неотдавна под самия нос на нейробчето падна грамаден метеорит и това така подействува на дребосъка, че той започна да заеква.

— Само четиринадесет милиарда? Ха-ха-ха!… — разсмя се Енциклоп, звънтейки с кварцовите си усилватели.

Разбира се, това не беше много тактично от страна на Енциклоп — да се хвали със своето превъзходство, но какво да се прави, истината ни е по-скъпа от всичко и налага да признаем, че в квантовия мозък на Енциклоп, само списъкът с лошите примери заемаше двеста милиарда клетки от паметта.

Малкото нейробче, поласкано, че му позволиха да се намеси в такъв високо научен спор, пропищя:

— Осмелявам се да за… за… бележа, че по… по… соченият Правоходещ Ме… ханизъм се състои от 66 процента вода. Во… во… дичка!…

— Представям си какви воднисти са мислите му! — забеляза духовито Енциклоп, който минаваше между нейробите за страшен остроумник. — Той няма мозък, а водна локва!

Изведнъж всички страни на елмазения куб, който стоеше до капсулата с астронавта, засветиха с бледорозова светлина. Това беше последната техническа новост на нейробите — Голямата прониквалка. Прониквайки в скривалищата на паметта на Правоходещия, тя показа на своите рубинови екрани целия запас от информации, пазещи се в неговия мозък. На екраните проблясваха опашати интеграли, таблици от миналогодишните състезания между „Спартак“ и „Динамо“ и абсолютно неразбираемото за нейробите стихотворение „В гората се роди елхичка“.

— Ама че комплектче! Хаос! Пълен хаос! — негодуващо забеляза плоският като глава на пирон нейроб на име Великият Аварийчик.

— Гледайте, гледайте — изписка нейробчето, като показваше екрана с щипките си — в този ка… какъв беше. Правоходещия се… се… седемнадесет милиона мозъчни клетки са заети от някаква Ва… Ва… Валюша! — И нейробчето се заля с яркочервена неонова светлина.

— Толкова по-зле! — каза Аварийчикът — Всичките тези така наречени емоции, чувства, страсти окончателно забъркват и без това обърканата памет на Правоходещия…

Разбира се, нито една автоматична писалка, нито една пишеща машина, нито една ротационна машина не е в състояние да запише спорът на нейробите. Целият гореописан обмен на мнения зае всичко три и половина милионни части от секундата, а вече в началото на петата милионна част от секундата нейробите, дойдоха до окончателния извод: лежащият в кристалната капсула ставен Правоходещ Механизъм не може да бъде отнесен към разреда творчески мислещи агрегати, апарати или механизми.

Но изведнъж астронавтът за последен път примлясна насън с устни и се събуди. Той видя нейробите, които се бяха стълпили около неговото легло и доволно се усмихна, защото всичките ги познаваше добре. Това бяха нейробите, направени някога в неговата лаборатория. Всичко вървеше в точно съответствие с програмата за кацването на планетата Мюи.

Астронавтът отвори капака на кристалната капсула, надигна се и натисна Зеленото копче до възглавницата. И веднага всичко застана на мястото си: Аварийчикът, бодро подрънквайки с молибденовите си стави се втурна да пече сочен бифтек за младия астронавт, а умникът Енциклоп, метнал на рамото си чифт атомни лизгари, се отправи да разчиства от камъни стартовата площадка за звездолета. Няма какво да се прави, Зеленото копче властвува над машините — то, знаете ли, винаги е в ръцете на човека.

А това, че нейробите през свободното си време, докато човекът не се беше събудил, решиха да позлословят по негов адрес, това вече на никого не пречеше… Още най-древните философи са забелязали, че слугите много обичат да сплетничат за своите господари.

Край