Карлос Буиса
Изповедта на гратс (Само за земни жители)

Пристигнах на Земята със специална задача от една планета в далечна-далечна звездна система. Беше пролет, въздухът опияняваше… Не, за това по-добре да говорят по-късно.

Моят род е един от най-древните в света. Границите на нашето имение се простират на милиарди километри… Уф, най-после се разделих с родната си планета Г!

Когато съм се родил, баща ми, многоуважаемият Грфхв… Но нека не го безпокоим. И така: баща ми не можал да измисли нищо по-добро, освен да ме кръсти Гр. В нашето семейство, всички са оригинали, като се започне с моя прадядо Г–1, който, докато се храни, се превръща в игуанодонт, висок петнадесет и дълъг тридесет метра (за да се побере в къщата, трябваше да се вдига покривът, и се свърши с моя сериозен и брадат родител. В противоположност на него във времето за храна той се превръщаше в гъбата дидиниум, толкова малка, че може да се види само под микроскоп. Всички у нас са все такива чудаци!

Ние, гратсите, когато достигнем определена възраст, получаваме правото да приемаме всеки облик, който пожелаем. Дотогава всичките сме еднакви, а ако на някой му се случи да види наше дете, след като избяга надалеч и си отдъхне, той сигурно ще си помисли: „Какъв ужас!“, защото нашите деца с торбичките, бръчките и стърчащите на всички страни косми, човек може да си представи само в някакъв кошмар.

На Г няма развлечения, защото там няма никой нужда от тях: веселието, смехът, изобретателността, фантазията са толкова чужди за характера на гратса, колкото са чужди и за земна котка, попаднала в ледена вода. Това е свят на тъжните, планета на смъртна скука, без театри, без футболни мачове, без хиподруми — изобщо без нищо! У нас няма дори годишни времена; на нашата планета температурата е винаги еднаква, а тъй като нямаме нужда от кислород, живеем без цветя, реки и слънце. Макар че имаме слънце, но то е изкуствено и излъчва мрачна светлина.

На Земята дойдох в образа на земен жител, точно копие, макар и от гума. Но навярно ще попитате къде съм бил тогава самият аз. Там бях, смесен с гумата. Не само психически, но и физически бях във всичките й атоми. Интересува ви в какво се е състояла специалната ми задача? Само в това да подготвя почвата за предстоящото нахлуване на гратсите (на Г започна да ни става тясно). Беше взето съответното решение по предложение на негово гратско Величество Височайшия предводител на цялата система; то бе обсъдено на заседание на Съвета на предводителите, в който баща ми, дядо ми и прадядо ми имат значителна тежест. Предлагаха се кой от кой по-гнусни проекти. Там бях и аз, Гр, на когото, благодарение на изключителните му способности, се падна честта да направи първата крачка. Как трябваше да стане? Ами много просто: тук ампула с бактерии, там неочаквана война… Накратко, същински дреболии. Помня речта, която прадядо ми игуанодонтът, произнесе преди заминаването ми, и си спомням одобрителното прицвилване на семейството и всички Висши предводители. Можеше да се смята, че Земята вече ни е в джоба.

Пристъпих към подробно изучаване на живота на земните жители — явно по-подробно, отколкото го е изисквала мисията ми. Ходих в много градове, нагледах се на какво ли не и това ме погуби! Затова зарязах народа си, Височайшата брада на баща ми, люспите на прадядото, жената, сина ни, такъв тлъст и безобразен като майка си, и т.н. С една дума, всичко и всички. Без да го съзнавам, започнах да се преобразявам вътрешно, все повече заприличвах на земните жители. За първи път го осъзнах в Париж, когато се заглеждах в женските крачета и разбрах — харесват ми! После в Севиля, когато за първи път опитах напитката на боговете — хереса. И в слънчевите Хавайски острови, и в Италия, когато плаках по време на филма, в който деца колекционират кръстове… Изпаднах в ужас, щом осъзнах станалата в мен промяна!

Не помня дали ви разправях, че лошото настроение е обикновеното състояние на гратса? Уви, това е така. Гратсите винаги са раздразнени, недоволни, винаги мръщят чело и гледат накриво. Всички гратси независимо от възрастта им са неприятни в общуването. Дори кучетата им са същества с отвратителен характер.

И така аз се мотаех, без да зная какво да предприема. Разбира се, редовно предавах съобщения (кораба си оставих върху невидимата страна на Луната и за връзка използувах джобен предавател). Всички съобщения бяха еднакви: СЪБИРАМ ИНФОРМАЦИЯ ТЧК ЧАКАЙТЕ НОВИ СВЕДЕНИЯ. Първите две думи са самата истина, а останалото е, за да печеля време.

Храната не представляваше никакъв проблем — ядях предимно мокра пръст. Но с течение на времето привикнах на човешка храна, все повече ми харесваше, постепенно се промени моят обмен на веществата и накрая почувствувах значително облекчение. Парите не ме интересуваха; всичко, което ми беше необходимо, си го доставях безплатно (не ме питайте как, защото няма да ви кажа). Намерих си годеница, чаровна и пламенна, но тя ме изостави. Въпреки всичките ми усилия проклетият характер на гратса се проявяваше в най-неподходящи мигове — както тогава на плажа, но това е друг разказ.

Какво да правя? Да напусна Земята, като я оставя в агония, готова да приеме безмилостните гратси, или… Бях изправен пред дилемата и не биваше да отлагам решението: на Г щяха да се учудят на бездействието ми, щяха да изпратят на Земята Мрачния инспектор и тогава край на всичко…

Едно малко момиче и веселото мошеничество на земните жители ми помогнаха да намеря решение (тази черта ми направи впечатление веднага щом пристигнах на Земята). Това стана в метрото на Мадрид. Вагонът беше пълен, момиченцето стоеше пред мене и аз го разгледах добре. Докато се любувах на нежното му лице и златисти коси, отново почувствувах да ме залива вълна на отвращение към намръщените и космати деца на гратсите. В ръката си момиченцето държеше няколко книжки и когато излизаше от вагона, то ги изпусна и те паднаха на пода. По тях минаха излизащите, а после влизащите, така че момиченцето не успя да ги вдигне. Реших да го намеря и да му ги върна — за гратса това е съвсем проста работа. Вдигнах книжките, запрелиствах ги и внезапно се натъкнах на решението! Това бяха евтини научнофантастични издания за деца, в които земни герои, непознаващи поражение, извършват невероятни подвизи в космоса. Ако се разчуеше, че в еволюцията си земните жители са достигнали такива висоти, на Г щеше да настане паника. Необходимо беше само едно доказателство, едно потвърждение… И те го получиха. Съобщението, получено от негово гратско и така нататък, изглеждаше почти така:

НАХЛУВАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО ТЧК ЗЕМНИТЕ ЖИТЕЛИ СА МОГЪЩИ И СВРЪХЦИВИЛИЗОВАНИ ТЧК В СЪСТОЯНИЕ СА ДА НИ УНИЩОЖАТ МОМЕНТАЛНО ТЧК НАМЕРЕНИЯТ НА ЛУНАТА КОРАБ Е ЗАВЗЕТ ТЧК ЗАДЪРЖАН СЪМ ТЧК ЩЕ МЕ СЪДЯТ ЗА ШПИОНАЖ ТЧК ЩЕ МЕ ЕКЗЕКУТИРАТ ТЧК ПРЕДНИТЕ ОТРЯДИ НА ЗЕМНИТЕ ЖИТЕЛИ ДОСТИГНАХА АНДРОМЕДА ТЧК ПРЕКРАТЕТЕ ПОЛЕТИТЕ ТЧК ЗЕМНИТЕ ПАТРУЛИ ПОСТОЯННО НАБЛЮДАВАТ КОСМОСА ЗПТ ВЪОРЪЖЕНИЕТО ИМ Е ФАНТАСТИЧНО ТЧК МЕЖДУПЛАНЕТНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ КОМАНДУВА СУПЕРМЕНЪТ ОТ МЕКСИКАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ДИЕГО ВАЛОР ДЕ ЛАС РЕАЛЕС ТЧК С РАДОСТ ЖЕРТВУВАМ ЖИВОТА СИ ЗА СЛАВАТА НА ГТЧК

Това е всичко. Унищожих кораба си и те повярваха. Малко са си прости за свръхразумни гратси. Останах на Земята и си живея като цар (земен). Само едно нещо ме измъчва — не мога да се избавя от наследството на гратсите, проклетото лошо настроение. Много мислих как да се справя. Ще се променя, съвсем ще се променя (за това е написана тази изповед) и след това ще изпадна в най-доброто възможно настроение. Ще го направя, като мисля за децата — за децата, които, без да знаят, спасиха своята любима, любяща и прекрасна Земя. Заради тях ще се променя завинаги.

Едва не забравих — занапред ме наричайте Патаран.