Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за Мултивак
Оригинално заглавие
Key Item [= Computer That Went On Strike], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
grigorp (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника“, брой 49/1976 г.

История

  1. — Добавяне

Джек Уивър се измъкна от недрата на Мултивак напълно отчаян. Тод Немерсън, който стоеше пред пулта, запита:

— Нещо ново?

— Нищо — каза Уивър, — нищо, съвсем нищо. И ми е абсолютно неясно какво е могло да се случи.

— И въпреки това той не работи.

— Добре ти е на тебе да мъдруваш, седнал в креслото.

— Не мъдрувам, а мисля.

— Той мисли! — Уивър се усмихна горчиво.

Немерсън разтвори ръце.

— А защо пък не? Шест бригади кибернетици препускат по коридорите на Мултивак и за три дни не можаха да открият нищо. Защо пък за разнообразие някой да не започне да мисли?

— И да мислиш, и да не мислиш, няма да се промени нищо. Трябва да се открие повредата. Някъде има късо съединение.

— Едва ли всичко е така просто, Джек.

— А кой казва, че е просто? Ти знаеш ли колко милиона са в него клетките и контактите?

— И все пак ти не си прав. Ако ставаше дума за реле или за контакт, Мултивак би използувал резервните линии, сам би открил някак повредата и би съумял да ни съобщи какво е станало всъщност.

— Какво да правим?

— Трябва да се мисли. Ние изпускаме нещо. Помисли си, Джек, през последните сто години всички най-бележити умове в кибернетиката са се старали да усложнят Мултивак. Днес той може почти всичко, в това число да говори и да ни слуша. По сложност той фактически вече не отстъпва на човешкия мозък. И досега ние не можем напълно да разгадаем човешкия мозък, защо тогава претендираме напълно да разбираме Мултивак?

— Е, добре, още малко и ти ще ми съобщиш, че Мултивак е разумно същество.

— А защо не? — Немерсън се замисли.

— Какъв е смисълът на всичко това? — ядосано попита Уивър. — Нека допуснем, че дори Мултивак е разумен. Нима това ще ни помогне да го поправим?

— Ще помогне, защото ще можем да подходим към него, изхождайки от човешките норми. Нека допуснем, че на теб ти е зададен въпросът, каква ще бъде цената на пшеницата през следващото лято, а ти не си отговорил.

— Няма да отговоря, защото не я зная! А Мултивак я знае. Той, а не аз, притежава цялата необходима информация. Като използува тази информация, той може да предсказва тенденциите в политиката, икономиката или например в метеорологията. И ние знаем чудесно, че той може това — правил го е много пъти.

— Е, добре, тогава да допуснем, че аз съм ти задал въпрос, ти знаеш отговора му, но не ми го казваш. Защо?

— Защото имам тумор в мозъка — озъби се Уивър, — защото съм загубил съзнание. Защото съм мъртво пиян. И накрая, дявол да го вземе, защото има нещо повредено в мене! Именно това се мъчим да установим. Стараем се да открием мястото, в което е станала повредата. Правим усилия да намерим необходимото условие, за да заработи.

— И не можете да го намерите. — Немерсън стана от креслото. — А при кой въпрос Мултивак престана да отговаря?

— Откъде ще помня? Да ти превъртя ли лентата?

— Не ми е необходимо. Кажи ми, когато работиш с Мултивак, разговаряш ли с него?

— Така трябва. Това е терапия.

— Ах, да, разбира се, терапия. Ние се мъчим да се правим, че Мултивак е разумно същество, за да не се измъчваме, казвайки си: ах, машината е по-умна от мене!

— Обяснявай си го както на теб ти е удобно.

— Но това е самозалъгване и ти знаеш чудесно това. Такъв сложен компютър като Мултивак е длъжен да говори и чува. Не е достатъчно да залагаш в него само въпроси и да получаваш отговори. Слушай, Джек, задай ми този, последния въпрос. Искам да изпробвам моята собствена реакция спрямо него.

— Остави тези глупости — махна с ръка Уивър.

— Моля те.

Уивър беше напълно отчаян и смъртно уморен. Иначе едва ли би се подчинил на подобна молба. Престори се, че подава някаква програма в Мултивак, и започна да говори така, както говореше винаги в подобни минути. Разказа за своето мнение във връзка с нередностите в селското стопанство, припомни си новото уравнение на ракетната струя, петната на Слънцето…

— Е, добре — завърши той. — Обработи тази информация и бързо дай отговор. — Джек Уивър стоя няколко секунди, дишайки дълбоко. След това смутено промърмори: — Ами ето… ето всичко.

— Сега поне зная — каза Немерсън — защо, ако бях на мястото на Мултивак, не бих ти отговорил. Джек, очисти Мултивак. Помоли всички работници по ремонта да излязат навън. А след това отново вкарай програмата. Аз сам ще говоря.

Бригадите от кибернетици напуснаха машината, а Уивър, като въздъхна, включи програмното устройство. За дванадесети път през последните дни той се опитваше да застави Мултивак да проработи. Светлинките по пулта за управление замигаха. Докато Уивър подаваше програмата, Немерсън започна да говори. Говореше бавно, като се мъчеше да си припомни точно думите на Уивър и изчаквайки решителния момент — момента, в който ще намери необходимото условие за заставянето на компютъра да работи.

Уивър свърши. В гласа на Немерсън се долавяше вълнение. Той каза:

— Е, добре, Мултивак. Обработи информацията и дай отговор. — Направи къса пауза и прибави необходимото условие. Той само каза — Моля!

И в същия миг всички релета и контакти на Мултивак се включиха.

И нямаше нищо изненадващо.

Машината може да усети кога е престанала да бъде вече само машина!

Край