Любомир Ангелов
Астероидът на Йънг

Мощните компютри на орбиталния комплекс „Интернационал“ засякоха веднага отклонението на спътник Р–3085 от нормалната орбита.

Дежурният Том Рид направи по навик справка в спътниковия каталог и след като получи резултата, онемя от изненада. В първия момент той не повярва на Компютър–1 и поиска отново справка от Компютър–2.

Отговорите безусловно съвпадаха. Р–3085 се оказа едно от онези прословути стари кълба, заради които през 2031 година по някаква щастлива случайност едва не загина половината човечество. Рид смътно си спомняше този интересен случай, описан във всички учебници по „История на спътниковите системи“.

При транспортиране до стартова площадка 39-С в Сахара един от „сивите булдози“, така наричаха тогава този вид спътници заради тъпите им муцуни, се разхерметизирал. Повредата била отстранена буквално секунди преди старта, но само месец след изстрелването им всички служители на космическия полигон се парализирали. Два месеца по-късно същата участ сполетяла и местното население, живеещо до осемстотин километра от базата, а след година цялата пустиня се превърнала в нещо като ужасна газова камера.

Търбусите на изстреляните чудовища били претъпкани с опасната отрова „Ейджънд ориндж–23“. Химиците, които са я създали, не предполагали за нейните скрити свойства — всеки три години да се връща в нова химическа субстанция, многократно по-отровна от предишната.

След трагичната случка спътниците обикаляха Земята като два огромни ковчега, забравени от всички.

Том Рид включи алармената сигнализация и вдигна по тревога целия личен състав на „Интернационал“.

Астрономи, физици, математици, инженери от различни националности се измъкнаха набързо от топлите легла и за по-малко от десет минути изпълниха възбудени залата за съвещания, разположена в центъра на орбиталния комплекс.

Рид ги запозна с тревожните резултати, получени от компютрите. Спътникът Р–3085, засегнат най-вероятно от метеорит, се е отклонил от орбитата си. Контролните програми установиха, че той оставя след себе си плътна, непрекъснато нарастваща следа. Като се знае злополучната му участ и съдържанието на металния му корем…

Затихналото множество се раздвижи. Смътен шепот от догадки се разнесе над главите. В погледите се долавяше скрит ужас при мисълта за трагедията, която очакваше човечеството. Време за губене нямаше!

Командирът на многонационалния екип Сергей Леонов се изправи енергично до дежурния. Изведнъж всичко стихна.

— Колеги — с тих, почти интимен глас започна той. — Положението е колкото сериозно, толкова и очаквано. Не забравяйте, че нашият комплекс е създаден от ООН за следене и контрол на спътниците, летящи около Земята. Нашата задача е да реагираме бързо и да предупредим навреме страните, ако някой дръзне да използува открито това съвременно средство за военни цели. Военните стратези успокояваха човечеството, че в орбита около Земята спътниците са в безопасност. Истина е, че вероятността да бъдат улучени от космически тела е едно на един милиард и половина, но този фатален случай ги опроверга. Това, от което се страхувахме и против което се борехме дълги години, е факт. И за да не бъда разточителен в обрисуването на обстановката, предлагам: екипът на професор Олафсон да поеме дежурството и да направи незабавно точни изчисления за поведението на спътника в предстоящите няколко дни. Останалите колеги да поумуват в камерите си върху проблема и след един час, отново събрани тук, ще решим какво да правим.

Само десет минути след сбирката директорът Леонов докладваше случая по телекомуникационната лазерна връзка на председателя на космическия консултативен съвет Норберт Шел.

22 часът и 36 минути. Половината човечество, заковало нетърпеливи погледи в телевизионните стереониши, очакваше с притаен дъх спешното съобщение на световноизвестния Шел. Любопитството беше оправдано, тъй като досега нито един член на съвета не беше излизал открито за обсъждането на какъвто и да било въпрос.

Тъмните екрани просветнаха и пред милиардите зрители се появи побелялата глава на председателя. Подпухналостта на лицето му го правеше да изглежда грохнал. Той се позакашля гърлено в дебелата си месеста ръка и заговори с дрезгав басов глас:

— Хора на Земята! Призовавам ви да запазите спокойствие след това, което ще чуете. Днес, 28 май 2078 година, в 21 часа и 12 минути по Гринуич, метеорит проби обвивката на спътник със специално предназначение. От мощния удар той се е отклонил опасно от нормалната си орбита. Излязла е от строя системата за автоматична корекция на полета и практически спътникът е станал неуправляем. Поради нарушаване целостта на външната му обвивка около него се образува непрекъснато увеличаващ се облак от изключително отровното вещество „Ейджънд ориндж–23“. Най-неочаквано дефолиентът следва орбитата на спътника. Още по-страшното е, че той не се разрушава от космическите лъчи. Според предварителни изчисления, след около два месеца смъртоносният облак, погълнат от земната атмосфера, ще зарази непоправимо огромни гъсто населени райони.

Необходимо е незабавно с общи усилия, правителствата на всички държави да вземат участие в разрешаването на проблема. За целта предлагам следното: първите ръководители на страните със специализирани комисии да се съберат след два дни в световноизвестния подводен курорт „Бел рив“. От точността и активността на всяка страна ще зависи съдбата на цялото човечество, вероятно единствената разумна цивилизация във вселенния океан. Не ни остава никаква друга възможна алтернатива освен да действуваме.

Образът изчезна също така бързо и внезапно, както се появи, за да остави зрителите в страхливо недоумение. За миг у всички се стопи чувството за безопасност. В тази злощастна нощ нито един от тях нямаше да заспи спокойно. В главите бавно си пробиваше път мисълта, че човечеството е поставено под заплахата за пълно самоубийство, плод на най-развитата му техническа и военна мисъл.

Двадесет и първи, може би и последен век, не се различаваше много от своя предшественик. Стръвта към въоръжаване и манията за превъзходство стана причина в космическото пространство около Земята да летят заплашително десетки хиляди спътници и ракетоносачи с ядрено и химическо оръжие на борда.

Много трезви гласове търсеха помощ. Заплашваха, убеждаваха. Но алчни и честолюбиви човекоподобни зрънца бавно и методично кълняха и хвърляха сянка върху крехкото цвете на надеждата. И ето, че последствията не закъсняха…

Още на другия ден всички правителства потвърдиха официално участието си на „Бел рив“. Положението се оказа по-сериозно, отколкото допускаха някои.

Съвещанията на специализираните комисии се провеждаха при затворени врати. От многобройните предложения до този момент нито едно не можеше да гарантира пълен успех. Задачата за спасяването на планетата изглеждаше непосилна за хората. Дните за ужас на всички безмилостно се топяха. Както никога, народите очакваха безпомощни своята участ. Те дори нямаха сили у себе си да изразят възмущение от причината за възникването на инцидента.

Спътникът заедно със смъртоносната си къдрава опашка застрашително приближаваше Земята. Отлетя неусетно цяла седмица в тягостни безплодни дискусии на участниците в срещата. И когато положението изглеждаше безнадеждно, един млад африкански астроном неочаквано разчупи наслоения песимизъм. Той поднесе на делегатите сложно, но криещо в себе си искрица надежда, решение.

Според Йънг, така се казваше младият негър, първо беше необходимо да се избере подходящ астероид измежду милионите кръстосващи слънчевата система. Могъщият каменен великан, отклонен от своя път, трябваше да премине през средата на смъртоносния облак и със своята огромна маса да го увлече в новия си път из Вселената.

— Но как ще стане всичко това? — запитаха с недоумение присъствуващите.

— Като се действува прецизно, господа — отговори Йънг и вдигна ръка с едно малко матово-черно кубче. — Ето тук е записана пълната информация за всички известни нам астероиди. Тук е и интересуващият ни М–5577833, върху който съм се спрял поради неговите размери, маса, скорост на движение и изчисления от Центъра път през Слънчевата система. Но сега на нас, т.е. на човечеството, ни е жизнено необходимо огромно количество ядрено гориво. Запазете спокойствие, колеги! Помислил съм за това. Ще го вземем от всички средства за масово поразяване на Земята и от стоте ракетоносача около нея.

Присъствуващите онемяха. Върху гребена на техните борещи се една с друга мисли изплува традиционният въпрос: „А кой ще гарантира след това сигурността ни?“

Йънг сякаш телепатично се досети и продължи:

— Добре, господа. Вие помислете по-добре за това, което ще се случи с нас утре. Съгласете се, че в други ден няма да имаме нужда да се грижим за безопасността си.

Думите му попаднаха право в целта, разкъсвайки дебелата броня на недоверието и страха.

Само след два часа светът погълна новината. Масови митинги и шумни демонстрации заляха Земното кълбо. Тази нощ то се превърна в една голяма горяща факла. Огнени прожекторни потоци се разливаха застрашително по широките улици на градовете. Домашният уют отстъпи мястото си на хладния, пълен с неизвестности мрак. Хилядолетната история не си спомняше да е имало някога такъв синхрон в мислите и действията на хората. Цялата Земя беше като обезумяла.

На следващия ден конференцията обсъди окончателния вариант на проекта. Делегатите възложиха единодушно на Йънг ръководството по изпълнението му.

В едноседмичен срок под зоркото око на специално избрани в „Бел рив“ комисии бяха демонтирани всички бойни глави. Ентусиазираните учени, влизащи в групата на неуморния Йънг, изработиха за рекордно кратко време от три дни двата спасителни заряда. Всеки един от тях беше в състояние да пръсне Земята на десетки парчета.

За щастие ракетопланите от типа „Товарен“, произведени през миналата година, можеха да отнесат взрива за пет дни до избрания астероид.

Стартът на първата ракета беше насрочен, според предварителните изчисления, за 12 юни 2078 година. Излитането на ракетата от стартовата площадка 48-Д щеше да се предава директно от всички телевизионни компании. Човечеството губеше търпение.

През последната седмица екипът на Йънг почти нямаше време за сън. Самият Йънг, посивял от умора, с дълбоки сенки под очите, непрекъснато изчисляваше, проверяваше…

Той многократно разигра програмата за управлението на полета и взрива на първия ракетоплан „Победа–1“. Страхът от случайни изненади не му даваше покой. Ученият се надяваше, че след първия взрив щеше да получи пълна информация за параметрите на астероида. Окончателната корекция на полета на небесния гигант трябваше да стане с точното определяне на разстоянието между него и втората ракета „Победа–2“ в момента на взрива.

Злополучната съвременна техника беше стигнала до такова съвършенство, че корабът можеше да бъде насочван от Земята в произволно място на Слънчевата система с точност до един километър.

В хладното утро на 12 юни 2078 година излетя първата товарна ракета. Сребристото й тяло се втурна през плътните къдрави облаци с устрема на надеждата. Пред милиардите стереониши хората стискаха до посиняване устни.

Йънг, новият кумир на човечеството, запазваше в тези решителни мигове удивително самообладание. Той разбираше, че от прецизното управление на кораба зависеше дали след месец Земята щеше да бъде обвита с черния воал на трагедията. Негодувание изпълваше душата му. Увереност в успеха повдигаше тежките сънливи клепачи на очите и задвижваше задъхания от изтощение мотор на мисълта.

След седем дни ракетата се доближи на определеното разстояние от астероида, който се движеше отвъд орбитата на Марс. Настъпваше решителният момент. С могъщия си взрив „Победа–1“ трябваше на всяка цена да отклони набелязания обект към земята…

Йънг обяви готовност номер едно. Най-добрите му специалисти смениха дежурните. Главният компютър сигнализира, че до взрива остават само десет минути.

Младият учен, превърнал се цял в слух и зрение, следеше показанията от паралелната работа на десетте свръхмощни ЕИМ. Въпреки че програмите бяха разработени по различни алгоритми, показанията съвпадаха.

Десет секунди до взрива. Металическият глас на електронния брояч прониза присъствуващите: 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Взрив!

След около минута, когато последствието на взрива отмина, компютрите изчислиха новата траектория на астероида. Отклонението съвпадаше с предварителните изчисления. Сега огромният звезден къс летеше заплашително към Земята. При неуспех във втората фаза на експеримента трагедията на човечеството щеше да бъде пълна.

Йънг се беше превърнал в изопната до краен предел струна. Не беше свикнал с шумните вестникарски изявления и нахалството на журналистите, затова седеше усамотен в кабинета си. Той поддържаше връзка единствено с машинната зала на Центъра за управление на полета и с дежурния екип.

Изтощеното му лице изразяваше твърда решителност и вяра в крайния успех. В големите му очи, хлътнали от напрежение и безсъние, се отразяваше огромното желание да помогне на хората.

Вторият взрив се предвиждаше на един милион и сто хиляди километра от Земята. Всички тръпнеха в очакване. Никой не беше сигурен в крайния успех. Съмнения глождеха до болка душите. „Сивият булдог“ наближаваше горните слоеве на атмосферата. Гмурнеше ли се в тях, спасение нямаше. Смъртоносният прашец щеше да се разпилее по повърхността на цялото земно кълбо и…

Телевизионните програми целодневно излъчваха коментари на видни специалисти за изхода от експеримента. Вече две седмици обезумялото човечество живееше в това болестно състояние.

Театри, кина, ресторанти, барове, стадиони бяха опустели. Усмивката изчезна от устата на хората. Те по цял ден стояха пред стереонишите в очакване на радиовръзката.

26 юни 2078 година. Йънг събра за последен път екипа си. Те провериха старателно резултатите от изчисленията за мястото на втория взрив. Програмите бяха готови и компютрите изчакваха контролните показания в тях.

Оставаха още няколко мъчителни часа. Залата за управление на полета се изпълни отново с учени, журналисти. Тук бяха и всички първи ръководители на страните. В малките стереониши, монтирани пред тях, се появяваше непрекъснато информация за астероида, местоположението на „Победа–2“ и времето до втория ядрен взрив.

Когато младият Йънг влезе устремно в залата, всички ръководители се изправиха на крака в знак на уважение и страхопочитание. Сега те разбираха, че съдбата на планетата е поверена в ръцете на този млад човек.

Йънг се движеше уверено в своята ослепително бяла престилка. Зае мястото си на централния пулт за управление, от който можеше да разговаря едновременно с десетте компютъра. На стереонишата пред него се изписа последната информация.

До взрива оставаха по-малко от десет минути. Журналистите, скупчени в тясната част на овалната зала, сякаш си бяха глътнали езиците. Обичайното оживление, което създаваха около себе си, го нямаше.

Изведнъж на екраните пред всички се появи пепелявото тяло на астероида. Неговите огромни размери предизвикаха скрито безпокойство. Спътникът с телевизионната апаратура изпратен специално за случая, беше само на 26 хиляди километра и всички зрители ясно виждаха грапавата повърхност на спасителния, дълъг може би около стотина километра, къс.

Електронният брояч изостри металния си глас. Ударите на сърцата съвпадаха с отброяваните от него секунди: 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, З, 2, 1… Взрив!

Стереонишите се изпълниха с бяла пелена. Спътникът, отразяващ до този момент събитието, беше отклонен от мощния взрив в неизвестна посока.

Всички изпаднаха в паника. Никой нямаше представа какво се беше случило. Погледите на присъствуващите в центъра за управление на полета нетърпеливо пронизваха Йънг.

Младият учен провери последните резултати и неговата слаба фигура се изправи енергично.

— Хора, спасени сме! — с пресипнал от щастие глас промълви той.

Тази единствена дума, заради която разтвори устните, криеше в себе си необяснима мощ.

Всички като ужилени се изправиха на крака и започнаха да се целуват, да се прегръщат, да плачат.

Някой в суматохата извика „Йънг!“ и цялата зала гръмна възторжено:

— Йънг! Да живее Йънг!

Щастливите погледи търсеха бялата престилка, но от нея нямаше следа.

Йънг беше свършил съвестно своята работа. Сега единственото му желание беше да спи, да спи…

След около час огромният астероид профуча „на косъм“ от Земята. Той летеше по своя нов път към дълбините на Вселената, увлякъл със себе си спътника и неговата смъртоносна опашка. И този път измъченото човечество бе отървало кожата си.