Васил Димитров
Сън

Според някои специалисти човек сънува само онова, което е видял, или комбинации от него. Мозъкът много рядко генерира нереални образи. Така че сънят е пряко отражение на действителността.

Заспах — в това няма нищо странно.

Засънувах — в това няма нищо страшно.

Странното и страшното винаги идват по-късно.

Сънувах, че вървя през камениста местност, когато пред мен се изправи огромна врата, върху която имаше надпис ИЗХОД. А, най-после, си рекох, няма да е само Мойсей с неговите червеноморски истории, четиридесетгодишно мотаене из пустинята, мана-мана и прочее номера. Така че ИЗЛЯЗОХ.

Мракът, в който попаднах, не беше толкова страшен. Страшното беше, че не бях сам. В мрака се носеше Глас. И той питаше…

— Какво е ВЧЕРА?

Наистина — какво е вчера? Като че ли всичко е било вчера. Сякаш като че ли вчера Анибал премина със слоновете си през Алпите.

Сякаш като че ли вчера Сократ изпи чашата с бучиниша.

Сякаш като че ли вчера саблезъбият тигър ревеше пред пещерите ни.

Сякаш като че ли вчера си отидоха динозаврите.

Сякаш като че ли вчера трилобитите бавно пълзяха по дъното на Силурското море.

Сякаш като че ли вчера избухна Свръхновата, която породи Слънчевата система.

Сякаш като че ли вчера бе Големият взрив.

Толкова всичко е вчера, че и УТРЕ като че ли е вчера. Вчера човечеството пое към другите планети, вчера замина за звездите. Като че ли всичко е вчера. Бъдещето е сън.

— Богове, молете се за него. Той не знае КОГА е! — затихна бавно гласът.

Лутайки се ужасен в мрака, най-после се блъснах в една каменна врата, на която светеше надпис ВХОД. С треперещи ръце я отворих и ВЛЯЗОХ.

Ако това, което сънуваме, е действителност, по-добре е никога да не заспиваме.