Хари Кийлър
Доларът на Джон Джонс

На двеста и първия ден от 3221 година професорът по история в Университета на Тера седна удобно пред визафона и се приготви да прочете всекидневната си лекция пред слушателите, намиращи се в най-различни точки на Земята. Апаратурата приличаше на гигантска плетеница от прозорци, състоеше се от триста или четиристотин матови екрана. В средата имаше тъмен участък, ограничен отдолу с перваз, а на перваза — тебешир.

Преди да даде сигнал на слушателите си да се съберат около своите визафони, професорът измъкна от джоба си мъничък апарат и натисна бутона му — в стаята се чу мощен метален глас: „Петнайсет часа и една минута… петнайсет часа и една минута…“ С бързо движение професорът мушна апаратчето обратно и включи визафона си. Сякаш в отговор един след друг екраните припламнаха и се появиха лицата на млади хора с твърде странен вид: огромни наклонени чела, плешиви темета, беззъби, с големи рогови очила. Професорът се намръщи, но започна лекцията си.

— Радостен съм, че всички сте пред своите визафони. Темата на днешната ми лекция е интересна не толкова за историци, колкото за икономисти. За разлика от предишните ни срещи днес няма да говорим за отделни събития, разиграли се в продължение на няколко години, а за грандиозна панорама, обхващаща десет века и завършваща през 2946 година, тоест преди около триста години. Ще ви разкажа за гигантското състояние, започнало с един единствен долар, който Джон Джонс в началото на цивилизацията, ако трябва да бъда точен — през 1921 година, тоест преди тринайсет века, внесъл в банка…

Току-що споменах за долара на Джон Джонс. Някои от вас, особено тези, които отскоро изучават история, вероятно ще се запитат: „Кой е този Джон Джонс? И какво е това долар?“

В онези далечни времена, когато Националното евгенично дружество още не беше създало съществуващата днес научна регистрация на хората, човекът трябвало да ползва съвсем несъвършена номенклатурна система, изобилстваща от повторения и непозволяваща точна идентификация на личността. По тази система джонджонсъновци имало повече, отколкото калории в британската единица за топлина. Но аз имам предвид един напълно определен Джон Джонс, живял в двайсети век. Та за него ще говорим в днешната ни лекция. За живота на Джон Джонс знаем твърде малко. Знаем само, че е бил непримирим враг на частната собственост и се борил за общество на всеобщото благоденствие.

Сега за долара. В наши дни, когато за истинска мярка за ценност е приет психоергът, комбинация между един псих — единица за естетическо удоволствие, и един ерг — единица за механична енергия, ни е трудно да си представим, че през двайсети век като обменна единица за жизнени блага от ръка в ръка минавал малък метален диск, който наричали долар.

Но било точно така. В обмен на същите тези долари човекът разходвал своята умствена или физическа енергия. Получавайки въпросните долари, той ги изхарчвал за храна и дрехи, за развлечения и за премахване например на собствените си черва.

Мнозина имали навика да влагат доларите си в специални хранилища, наричани банки. Банките от своя страна влагали същите долари в заеми или търговски начинания. Всеки път, когато Земята пресичала еклиптиката, банките взимали от своите клиенти шест процента от първоначалната сума на заема. На онези пък, които оставяли своите долари за пазене, начислявали три процента заради правото временно да ползват металните дискове. Годишната надбавка наричали „лихва“. Така се казвало: „Банката изплаща три процента лихва.“

Банките не са могли да гарантират абсолютна сигурност на вложените долари. От време на време някои от служителите на банката грабвали чуждите долари и хуквали да бягат, скривайки се в някое труднодостъпно ъгълче на Земята. Случвало се също отделни групи маскирани номади да посещават банки, да отварят със сила бронираните сейфове и да изчезват, отнасяйки съдържанието им със себе си.

Но да се върнем към нашата лекция. През 1921 година един от многобройните джонджонсъновци извършил едно очевидно непоследователно действие, като записал по този начин името си в историята. Ето какво точно направил.

Той се обърнал към една от банките, наречена Първа национална банка на Чикаго, и дал един метален диск — сребърен долар, откривайки сметка на друго лице. Това лице било не някой друг, а точно четиридесетия потомък на Джон Джонс. В специален документ, който тогава се наричал „завещание“, също оставен на съхранение в банката, Джон Джонс направил уговорката, че правото за наследяване се предава на най-голямото дете във всяко поколение от потомството му.

Банката се съгласила с условията и приела долара. Уговорено било също, че банката ще начислява три процента годишна лихва. Това означава, че към края на всяка година банката увеличава сумата, тоест сметката на четиридесетия потомък на Джон Джонс, с три стотни в сравнение с началото на годината.

За самия Джон Джонс сведенията са оскъдни. Знаем само, че след десет години, през 1931 г., той умира, оставяйки няколко деца.

Тези от вас, които слушат курса по математика при професор Л123М72421мъж от университета на Марс, знаят, че всяко число x, ако бъде периодично увеличавано с величина, представляваща една p-а част от текущата й стойност, след n цикли ще стане равно на x(1+p)n.

В нашия случай x е равно на един долар, p е три стотни, а n е броят години, през които парите ще са в банката. Направил съм прости изчисления, а тези от вас, които са във форма, могат да ги повторят и наум.

Към момента на смъртта на Джон Джонс на сметката на четиридесетия потомък е имало следната сума.

Професорът се приближи до продълговатия тъмен участък на визафона и написа с тебешир:

1931 г. след 10 години 1,34$

— Вълнообразният йероглиф вдясно е идеограма, изобразяваща долар. И тъй времето минавало, както поначало си тече. Минали сто години. Първа национална банка съществувала, а това, което наричали Чикаго, се превърнало в най-големия населен пункт на Земята. По това време на сметката на четиридесетия потомък вече имало…

Професорът изписа още един ред.

2021 г. след 100 години 19,10$

— През следващото столетие малко неща се променили в начина на живот на хората, но все повече гласове искали отмяната на частната собственост. Първа национална банка продължавала да пази долара на Джон Джонс и сметката продължавала да расте. Имайки в запас още тридесет и четири бъдещи поколения, сметката изглеждала така:

2121 г. след 200 години 346$

Към края на следващото столетие сумата вече била солидна за онези времена:

2221 г. след 300 години 6920$

През следващото столетие станало едно твърде важно събитие. Имам предвид годината 2299, когато всеки жител на земното кълбо бил регистриран под цифров код в централното бюро на Националното евгенично дружество.

Противниците на частната собственост продължавали да настояват за нейната отмяна, но Първа национална банка в Чикаго вече станала Първа международна банка на Земята. А как е растял доларът на Джон Джонс?

2299 г. след 378 години 68 900$

2321 г. след 400 години 132 000$

Вие виждате, че влогът на Джон Джонс е нараснал значително, но все още не може да се говори за внушително богатство. На Земята в онези времена е имало къде-къде по-внушителни богатства. Например потомъкът на човека, наричан някога Джон. Д. Рокфелер, имал несравнимо по-голямо богатство, но с всяко поколение то се раздробявало и топяло. Да се пренесем с още едно столетие:

2421 г. след 500 години 2 520 000$

По времето на Джон Джонс на Земята живял човек — един от онези, които наричали „учени“, на име Иля Мечников. От древни египетски папируси и запазени книги узнаваме, че Мечников предложил следната хипотеза — стареенето, или по-точно грохването, се предизвиква от особени пръчковидни бактерии. Но колкото правилни били възгледите му за етиологията на стареенето, толкова дълбоко той се заблуждавал относно терапията на този недъг.

Той предложил, приятели, борба с бактерията посредством продукт от вкисването на секрет на млечната жлеза на измряло днес животно, наричано тогава „крава“. Препарирана крава можете да видите в Музея на Слънчевата система.

От бронзовия цилиндър се чуха дружен смях и възгласи на изненада. Професорът изчака да премине пристъпът от веселие и продължи сериозно:

— Моля ви да не се смеете. Това е само един от странните и причудливи предразсъдъци на онези далечни времена.

Много по-късно, през двайсет и пети век, с проблема за грохването се заема професор К122В62411мъж. Той не си губил времето с продуктите от вкисването на секрета на млечната жлеза на кравата. Той обърнал внимание, че откритите от незапомнени времена рентгенови лъчи, които вие като физици вероятно помните, че не се отклоняват от магнитно поле, в действителност представляват смес от две разновидности лъчи, които нарекъл е-лъчи и ж-лъчи. Последните в чист вид са смъртоносни за бактериите, като в същото време са напълно безвредни за клетките на човешкия организъм. Както би трябвало да знаете, откритието на К122В63411мъж удължи живота на човека до 200 години. Този век, без преувеличение, стана преломен в живота на човечеството.

Но аз ви разказвах за събитие, може би не толкова важно, но без съмнение по-интересно. Имам предвид вноската на Джон Джонс за четиридесетия му потомък. По това време вече доларът бил станал гигантска сума. Капиталът, предназначен за потомъка на Джон Джонс, достигнал такива размери, че била учредена специална банка и създаден специален съвет на директорите, дълг на които било да следят за разумното опазване на несметното богатство. Следващият запис ще ви убеди, че не преувеличавам:

2521 г. след 600 г. 47 900 000$

През 2621 година се случили две знаменателни събития. Едва ли между вас има човек, който да не е чувал да откритието на професор Р222Д29333мъж. Той изнамерил, че посоката на силата на тежестта се изменя в противоположната, ако тялото трепти в посока, перпендикулярна на равнината на еклиптиката, с честота, равна на четно кратно на натуралния логаритъм на числото 2. Веднага били построени вибрационни кораби и хората получили възможност да летят, където си искат. Откритието отворило път към седем нови свята: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Последвал истински преселнически бум и бедняците получили мечтаното богатство.

Но Земята, която по-рано била един от главните източници за благосъстояние, скоро изгубила всякаква ценност и станала подходяща само за голф. Причина било второто откритие.

По същество, приятели, това било даже не откритие, а само усъвършенстване на химичен процес, познат от незапомнени времена. Имам предвид построяването по всички планети на огромни дезинтегратори, в които с въздушен експрес се доставяли телата на умрелите обитатели на съответната планета. Този процес широко се използва и до днес, затова вие го познавате. Под действието на топлината телата на умрелите се разлагат на водород, кислород, азот, въглерод, калций, фосфор и тъй нататък. Тези елементи постъпват в специални резервоари, пазят се и при необходимост от тях се синтезират хранителни таблетки за нас, живите. Така се създава непрекъсната верига между живото и мъртвото. Трябва ли да ви казвам, че отпаднала необходимостта от земеделие и животновъдство, тъй като продоволственият проблем бил решен веднъж и завинаги. Второто откритие довело до две важни последици. Първо, както вече споменах, рязко спаднали силно раздутите цени на земята, тъй като отпаднала необходимостта от обработката й. И второ, хората най-после могли спокойно да се заемат с наука и изкуство.

Що се отнася до долара на Джон Джонс, той, умножен многократно, вече контролирал безкрайно много предприятия и огромни пространства на Земята. И нищо чудно, тъй като банковата му сметка изглеждала така:

2621 г. след 700 години 912 000 000$

Без преувеличение може да се каже, че това било най-голямото частно състояние на земното кълбо и в 2621 година му предстояло да расте още тринайсет поколения, докато се появи четиридесетия потомък на Джон Джонс.

Но да продължим лекцията. През 2721 година в Сената и Палатата на представителите завършила една важна политическа битка. Имам предвид острите дебати по повод представлява ли земната Луна толкова сериозна пречка за космическата навигация, че да бъде унищожена. С мнозинство на гласовете било решено да се избавим от естествения спътник.

Моля да ме извините, приятели! Пропуснах факта, че по въпросите на историята вие не сте толкова добре осведомени. Съвсем забравих, че мнозина от вас изобщо не знаят какво е това Луната. Съветвам ви някоя неделя да посетите юпитерианския Музей на Слънчевата система. Кораби по междупланетната линия има всеки половин час. Там ще видите действащ модел на съществувалия някога спътник на Земята, който нощем я осветявал с отразена светлина.

След като парламентът сметнал за нежелателно да остави Луната там, където винаги си е била, инженерите пристъпили към демонтаж на нощното светило. По това време на сметката на четиридесетия потомък на Джон Джонс вече имало:

2721 г. след 800 години 17 400 000 000$

Разбира се, имайки в наличност такава колосална сума, директорът на фонда „Джон Джонс“ направил големи капиталовложения на Марс и Венера.

В началото на двадесет и деветото столетие, по-точно през 2807 година, Луната била напълно раздробена и разхвърляна в космическото пространство. За целия демонтаж били необходими 86 години. Ще приведа две цифри от сметката на четиридесетия потомък на Джон Джонс: в годината на пълното ликвидиране на Луната, малко преди 900-годишнината от основаването на фонда и при изтичането на 900-те години:

2807 г. след 886 години 219 000 000 000$

2821 г. след 900 години 332 000 000 000$

В тези обикновени цифри е заложен дълбок смисъл: към 2807 година бъдещият потомък на Джон Джонс бил на практика притежател на всичко недвижимо на Земята, Марс и Венера с изключение на териториите на университетските градове, които са собственост на автономните университети.

А сега ще ви помоля да ме последвате и да се пренесем в 2906 година. Тогава директорът на фонда „Джон Джонс“ се изправил пред неразрешим проблем. Съгласно завещанието на Джон Джонс, написано в 1921 година, банката трябва да изплаща три процента лихви. В 2900 година бил жив тридесет и деветият потомък на Джон Джонс на име Дж664М42721мъж. Тогава той навършил 30 години и имал намерение да се жени за момичето Т246М42652жена.

Вие сигурно искате да узнаете за проблема на директора. Ето какъв бил този проблем. Като направил прецизна инвентаризация на недвижимото имущество и всички богатства на Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, а също и на Земята, и като изчислил точно стойността на енергията, скрита в Слънцето, директорът открил, че брутната стойност на Слънчевата система е 630 952 524 136 215$.

Както показват простите сметки, ако мистър Дж664М42721мъж се ожени за госпожица Т246М42652жена и на тях им се роди дете, то в 2921 година, точно хиляда години, след като Джон Джонс отворил сметка в банката, детето ще има следното състояние:

2921 г. след 1000 години 6 310 000 000 000$

Не е трудно да се види, че дефицитът би бил 47 475 867 385$. Значи банката просто не може да изплати на четиридесетия потомък това, което му дължи.

Членовете на банковата управа изпаднали в паника. Изказвали се най-фантастични проекти. Предлагало се например да се изпрати експедиционен корпус до най-близката звезда с цел прихващане на друга слънчева система и попълване на дефицита за сметка на разпродажба на планети. Но проектът бил отклонен, тъй като осъществяването му би отнело много години.

Пред умовете на нещастните директори на фонда живо се изправила картината на безкрайни тъжби и процеси, но буквално в навечерието на най-великия съдебен процес в историята се случило нещо, което коренно променило хода на събитията.

Професорът извади от джобчето на сакото си малкия апарат и го притисна до ухото си:

— Петнайсет часа и петдесет и две минути… Петнайсет часа…

Той мушна апаратчето обратно и продължи:

— За съжаление трябва да завършвам. В шестнайсет часа имам среща с професор С122Б4999мъж от университета на Сатурн. И тъй, докъде бяхме стигнали? А, да! Разказвах за невиждания съдебен процес, който заплашвал директорите на фонда.

Та значи този мистър Дж664М42721мъж, тридесет и деветият потомък на Джон Джонс, се скарал с госпожица Т246М42652жена. Кавгата им свела до нула вероятността да сключат брак. Никой не искал да отстъпва на другия. Той така и не се оженил, тя така и не се омъжила. През 2946 година мистър Дж664М42721-мъж умрял, прекарвайки живота си като ерген и без да остави деца.

Така Слънчевата система не преминала в частни ръце. Междупланетното правителство веднага се намесило и обявило за отчуждаването на фонда „Джон Джонс“ в полза на държавата. Частната собственост мигом изчезнала. За миг всички постигнали всеобщото благоденствие.

Лекцията завърши. Свободни сте.

Едно след друго лицата заизчезваха от визафоните.

Професорът се отпусна в креслото.

— Голям чешит е бил този Джон Джонс — каза той на себе си. — Каква предвидливост! Какъв ум! Особено като се има предвид, че е живял през двадесети век, когато е царяло страхотно невежество. Колко близо е била неговата прецизно обмислена схема до пълния крах. Какво щеше да стане със скъпото за душата му общество на всеобщото благоденствие, ако четиридесетият му наследник се беше появил на белия свят?