Жак Стернберг
Флиперът

Това беше съвсем обикновен флипер.

Такива модели бях виждал толкова много, че този едва ли някога щеше да ме заинтригува. Всъщност въобще не ми харесваше мястото, където го бяха поставили: в някакво лъскаво кафене, цялото претрупано с произведения на модерното изкуство, чиито цветове така се преливаха, че изглеждаше по-мрачно, отколкото в някоя изба.

Обаче една сутрин, когато нямах никаква работа, се доближих до флипера.

Един клиент играеше на него, като конвулсивно го тръскаше. Съвсем за малко той изпусна една безплатна игра, после отново опита късмета си, след което, мърморейки, се отказа. Явно не можеше да превиши бройката, която всеки път достигаше.

Направих четири игри.

Едва на третата разбрах, че аз също не мога да прехвърля една определена цифра. Но не можех и да набера по-малка от тази сума.

41255.

В края на играта с някакво вманиачено упорство флиперът неизменно отбелязваше тази цифра. Трудно бе да се повярва, че е техническа неизправност, защото бройката се различаваше от тази на предния играч.

Стараех се да играя добре, да изкарвам с всяко топче максималното.

След това съвсем непринудено пуснах по няколко топчета едновременно. Нямаше никаква промяна, нищо не се променяше: в края на играта винаги получавах един и същ резултат.

41255.

Един месец по-късно, напълно забравил за случая, отново опитах. И този път напразно. Три пъти последователно набрах 41 255 точки.

Тъй като трябваше да се наберат 45 000 точки за правото на една безплатна игра, излях яда си на машината и заявих на управителя, че флиперът му не е наред.

— Всички ми го казват — отговори ми той най-спокойно, без дори да ме погледне.

Точното значение на цифрата обаче ми се изясни по-късно. А и как да го забравя?

41255…

Това, което аз и всички играчи без съмнение смятахме за сума от набрани точки, в действителност означаваше една дата.

Датата 4.12.55.

Какво да кажа? И как до го докажа?

Но тъкмо на 4 декември 1955 аз умрях.