Сергей Иванов
Алиби

Предлаганият разказ е необичаен. И не защото е написан от непрофесионален писател. „Аз съм математик — съобщава авторът му в придружително писмо до редакцията на сп. ЮНЫЙ ТЕХНИК. — Знаем, че децата много по-бързо и леко усвояват материала, когато е поднесен в увлекателна и забавна форма. Не се наемам да съдя доколко това им се е удало, но в основата на разказа поставих реална математическа задача и се опитах да й придам формата на фантастичен детектив…“

И тъй, пред нас е разказ загадка. И наред с прочитането предстои ни да решими загадката му. Ами да опитаме!

 

— Ето този, който ви е нужен, капитане!

— Но това е…

— Спокойно, само спокойно. Има извънредно остър слух.

В далечния ъгъл на западналия бар, какъвто може да се види единствено по Големия Звезден Път, седеше изключително несимпатично същество, представено на капитана за най-видния частен детектив в Съюза ББ — Галактиките на спиралната Мъглявина С–07.

Облегнал се на предната си двойка псевдокрака, Великия Детектив изучаваше менюто с двата си набора очи. Във всяко от тях искряха с метален блясък 161 инфразеници.

— Позволете да ви запозная — каза спътникът на капитана. — Капитан Глазз. Мистър Марбл — Великия Детектив.

— Преувеличавате — промърмори Марбл, — просто детектив с добра квалификация.

При тези думи задната му двойка псевдокрака незабелязано се плъзна под масата, като към оръжие.

Представилият капитана сметна за уместно тихо да изчезне, правилно преценявайки, че мисията му е изчерпана.

Капитанът беше от старата школа, твърд и сдържан. Тръсна глава, смело седна до масата, като прям човек, веднага пристъпи към проблема.

— Виждате ли, мистър Марбл, работата е в това, че…

— Вие наскоро сте се върнали от планетата Лю на съзвездието Хрю-Оз? — неочаквано го прекъсна м-р Марбл.

— Да… — удиви се капитанът. — Как познахте?

— О! Много просто — промърмори Марбл. Измъкна се от своя ъгъл, като последователно преместваше двойките си псевдокрака и псевдоръце, и бавно започна ту да се отдалечава от капитана, ту да се приближава към него.

— Съвсем просто. Бих казал: всичко е изписано на лицето ви, капитане… — замислено започна Марбл. — Лицето ви има синкав оттенък. Така е, когато прекараш известно време на планета, чиято атмосфера се различава донякъде по състав от обичайната. А кой уважаващ себе си звезден вълк, даже да се подложи на известен дискомфорт, няма да сметне за въпрос на чест да мине без скафандър? Точно такава планета е Лю от съзвездието Хрю-Оз.

— Поразително! — възкликна изумен капитан Глазз. — А аз си мислех, че цветът на лицето ми е такъв от лошо храносмилане. Виждате ли, мистър Марбл, излезе от строя корабният ни киберготвач и бях принуден сам да приготвям закуската. Радистът и механикът отказаха да я ядат, твърдяха, че съм искал да ги отровя и аз изядох и трите порции…

— Това е съвсем случайно съвпадение — прекъсна го Марбл, помълча и добави: — Значи, на кораба сте били трима, ако не се брои киберготвачът…

— Свърхестествено — прошепна капитан Глазз, — но как…

— Вие сам ми го казахте току-що — отряза Марбл и погледът му със своите 322 зеници се впи в областта на сънната артерия на капитана.

Капитанът реши да не проточва срещата и припряно изложи същността на историята.

— Вчера в 16 часа и 00 минути по средногалактично време целият екипаж, включително и киберготвачът, се събра в каюткомпанията да обсъди резултатите от експедицията. Цялата информация се намираше в един-единствен блок на паметта — в кристала. Копията от материалите бяха изтрити. В 16 часа и 29 минути всички тръгнахме по местата си. Радистът — в рубката (точно след минута трябваше да започне сеанс на връзка с базата). Аз — на мостика. Механикът — в хладилния отсек, а киберготвачът — в камбуза. Тъкмо се качих на мостика, когато механикът ме извика по видеофона от хладилното. Беше точно 16 часа и 30 минути. И тогава изведнъж се сетих, че кристалът с отчета остана на масата в каюткомпанията.

Като свърших разговора с механика, аз тръгнах към каюткомпанията, но по средата на пътя ме свари сигнал за тревога от камбуза. От рубката изскочи радистът, а в оттатъшния край на коридора се показа механикът. Тримата се хвърлихме към камбуза.

Пред очите ни се разкри печална картина. Микрометеорит беше пробил обшивката и извадил от строя нашия киберготвач.

Когато се върнахме в каюткомпанията, за да обсъдим създалото се положение, кристала го нямаше на масата.

— Значи — обобщи м-р Марбл, — ако изключим възможността за заговор, който ми се струва невероятен, всички си имате алиби.

М-р Марбл с усилие се покатери на стола и сплете псевдоръцете и псевдокраката си в общ стегнат възел.

— Всички си имате алиби, освен… киберготвачът.

— Там е работата, мистър Марбл. И аз веднага заподозрях този негодник!

— Защо? — удиви се м-р Марбл.

— Видите ли — свел очи, смутено отговори капитанът, — аз малко по малко ставам нещо ъ-ъ-ъ… разсеян: ту скафандъра ще забравя да окача на мястото му, ту ето кристала забравих… А този негодник, подтикван от гадния си характер все се заканваше, че щял да ми даде урок.

— И ето че ви даде урок!

— И аз бих помислил така. Но той има най-желязното алиби. Пържеше филии за следобедна закуска.

— И какво от това?

— Много ясно! Киберготвачът започна пърженето на филиите в 16 часа и 30 минути, а в 16 часа и 34 минути вече беше изваден от строя.

— Биха ли му стигнали четири минути — да отиде и да вземе кристала?

— Стига му и една минута. Но той пържеше филии!

— Аман от тези ваши филии! — избухна Великия Детектив.

— Но как?! — запротестира капитанът. — Ами че то в тях е цялата работа. В тях и в тигана…

— Така ли мислите? — едно изразително „Хм…“ придружи думите на м-р Марбл.

— Да — невъзмутимо отвърна Глазз. — Филията трябва да се изпържи от двете страни. В тигана се събират едновременно само две филии, а всяка се пържи точно една минута. В момента на аварията готовите филии бяха три, тоест за изпържването им са отишли точно четири минути.

Капитанът млъкна. Погледна м-р Марбл. Великият Детектив сякаш беше изпаднал в летаргичен сън. Само слабото потрепване на псевдоръцете му, а и на псевдокраката подсказваше, че зад привидната сънливост кипи интензивна и мъчителна мисловна дейност.

И ето че Марбл се съживи.

— Вие долетяхте с десантен катер?

— Да, мистър Марбл.

— Корабът ви не е навлизал в плътните слоеве на атмосферата?

— Не, мистър Марбл.

— Тогава — засия Великия Детектив, — свържете се веднага с кораба и попитайте дали драгоценното внимание на вашите съратници не е било привлечено от някакъв обект, който се върти в орбита на изкуствен спътник около вашия кораб?

Капитан Глазз извади портативен видеофон и недоверчиво поглеждайки към Марбл, извика кораба.

— Радистът Носс слуша — изписука видеофонът след няколко секунди.

— Интересно — промърмори Марбл, — как се казва механикът на този кораб…

— Да, капитане — пищеше през това време видеофонът, — ние отдавна забелязахме ТОВА, но не се решихме да ви безпокоим.

— Чудесно — намеси се Великия Детектив, — нека го приберат на борда.

— Капитане! — зацвърча след някое време видеофонът. — Това е кристалът!

— Наистина чудесно! — резюмира Великия Детектив.

— Но как? Откъде? По какъв начин? — струпа вихрушка от въпроси върху детектива не чак дотам съобразителният капитан Глазз.

— Всичко е от просто по-просто, капитане. Вие сам ми подсказахте обяснението. Вашият киберготвач все пак ви е дал урок. Именно той е хвърлил кристала в сметопровода. Хвала му, смилил се е над вас и не го е анихилирал. Късмет имате, че не сте навлезли в плътните слоеве. Там той щеше да изгори безвъзвратно.

— Но това не може да бъде — прошепна напълно объркан капитанът. — Киберготвачът пържеше филии!

— Да, филии, прав сте. В тях е цялата работа — потвърди м-р Марбл, доволно потривайки псевдоръце и псевдокрака. — Вашият киберготвач все пак е намерил минутка, за да ви накаже.

— Но как?

— Е, точно това аз пък няма да ви кажа — и в знак, че аудиенцията е приключила, м-р Марбл притвори многобройните си зеници и се сгуши в далечния ъгъл.

Капитанът напусна бара дълбоко замислен, като мънкаше смутено:

— Да му се не надяваш! Като го гледаш, паяк на паяците, а какъв интелект!

… През цялата останала част от експедицията капитан Глазз пържи филии. Той така и не разгада тайната на икономисаната минута. Затова пък към края на пътешествието филиите му бяха екстра. Радистът Носс вече не отказваше да ги яде, както впрочем и всичко друго, което сготвяше капитан Глазз. И механикът…

 

Как се е наричал механикът? Спомняте си, че името му заинтересува дори самия м-р Марбл. А как киберготвачът е успял все пак да открадне минутка време, за да отмъкне кристала — сетихте ли се?