Данийл Клугер
Много древен каменен век

От Космоса, от височина четиридесет хиляди километра Протей IV много напомняше Земята — същото леко сплескано в полюсите синьо-зеленикаво кълбо, тук-там забулено с пелена от облаци. Всеки път, когато гледаше екрана за външен обзор, капитан Алварес усещаше леките тръпки на носталгията. Цели шест години беше далеч от Земята на неблагодарната служба началник на орбиталната станция „Протей-КСС 1“, чийто щат се състоеше от двама души — капитан и щурман.

Но днес на Алварес не му беше до спомени. И синьо-зеленикавото кълбо на екрана предизвикваше у него само раздразнение. Както и цялата тази до болка позната обстановка в капитанската кабина.

Алварес тежко въздъхна, върна се до масата и мълчаливо се вторачи в двата предмета, които лежаха върху папките. Това бяха каменни сечива, доставени в станцията от роботите разузнавачи, върнали се от поредния рейс на Протей IV. Най-обикновени сечива от ранния палеолит. С такива оръдия са си служели и на Земята. В незапомнени времена. С такива, но не съвсем…

Алварес натисна бутона за вътрешна връзка и мрачно каза:

— Щурман Кошкин да дойде незабавно при мен! — сякаш на станцията освен него и Кошкин имаше още някой.

Кошкин се появи след две минути. Алварес го гледа известно време, като се усмихваше неопределено, и когато по лицето на самия Кошкин се появи приветлива усмивка, каза:

— Край.

— В какъв смисъл? — не разбра Кошкин. — Какво значи това „край“.

— Край значи „край“ — обясни Алварес. — Взех решение да законсервирам станцията и чао, Протей, здравей, майко Земя. Разбра ли?

— Как така? — замига с дългите си ресници Кошкин. — Как така ще я законсервираш? За колко време? И защо?

— Ще ти обясня — кимна Алварес. — Как? За това теб трябва да питам. Защото ти си не само щурман, но и бордови инженер. За колко време? Обяснявам: в близките три-четири милиона години тук няма какво да правим. А може и… — той не се доизказа, а само махна с ръка.

Изуменият Кошкин продължаваше мълчаливо да го гледа като теле. И неговото изумление имаше смисъл. Най-сетне бяха намерили планета, населена с хуманоиди. Това не бяха разумните гъби от системата Алдебаран, които се оказаха не точно гъби, пък и не толкова разумни. И в никакъв случай не бяха мислеща плесен от единствената планета на Проксима, която, както стана ясно, е възникнала и еволюирала в резултат на небрежността на екипажа на „Албатрос–3“, който бе оставил на планетата празни ампули от пеницилин. Това беше истински разумен живот от земен вид. Наистина на много ниско равнище на развитие — на равнището на старокаменната епоха. Но това беше още по-интересно!

Алварес, разбира се, знаеше не по-зле от Кошкин всичко това. Но щурманът все пак каза с треперещ от възмущение глас:

— Човечеството за първи път получи възможност да види как става еволюцията на обществото…

— Наистина ли? — попита с иронична усмивка Алварес. — Погледнете това!

И той кимна към лежащите пред него сечива.

Щурманът внимателно разгледа оръдията и вдигна недоумяващ поглед към капитана.

— Е, и какво? Погледнах ги. Нормални сечива. Много прецизно изработени. Какво не ви харесват?

Алварес замислено го погледна.

— Не ми харесва ето това сечиво — сериозно каза той и показа това отляво. — То е направено онзи ден от майстор Бяла вода от племето скртчи. А това — Алварес взе второто — е намерено от роботите по време на геологически разкопки и както показва анализът, то е на около петнайсет милиона години. А има ли между тях разлика? Забелязахте ли я?

Кошкин още веднъж разгледа сечивата. Наплюнчи пръст и потри мястото, където беше отчупено парче. Вдигна рамене.

— Аз, разбира се, не съм специалист — неуверено започна той, — но според мен те не се различават едно от друго.

— Според мен също — тъжно се усмихна Алварес. — Така че кога ще започне еволюцията, драги мой Кошкин?

Щурманът мълчеше. Думите на капитана не се побираха в ума му. Младата цивилизация на Протей IV всъщност се оказа няколко пъти по-стара от земната. Само че кой знае защо, спокойно си се намираше още в старокаменната епоха.

Алварес стана от масата и раздразнено закрачи из кабината. Сякаш прочел мислите на Кошкин, той промърмори:

— Чудесна планетка, няма що. Двайсет милиона години да не излезе дори от палеолита. И брадвата не са изобретили още. Поне каменна, дявол да ги вземе. Копаят земята със заострени пръчици! — викна той, като спря пред Кошкин. — Дори мотиката не са измислили. Ти, дето влизаш в контакт с тях, какво ще кажеш?

Щурманът боязливо се изкашля.

— Според мен… еее… да де, изобщо… — той се замисли. — Нормални хора. Така да се каже, в смисъл… Развитие… умствено… Трудолюбиви… М-м… Търпеливи, издръжливи, бих казал, ами… — той разпери ръце и замълча.

— Точно така — измърмори Алварес, — именно. Трудолюбиви, търпеливи. Могат дни наред да дълбаят дървото с някое сечиво. И никому не му идва и наум, че това е мъчително занимание. Никой няма да се сети, че това дърво би могло да се отсече с нещо, и така никой няма да измисли брадвата. Могат с дни да стоят в засада и на никого няма да му омръзне! Няма кой да си почовърка мозъка и да измисли капана или някаква примка! А-а — и той се отдръпна от Кошкин.

Щурманът мълчеше смутен, а капитанът намръщено гледаше изображението на Протей IV — синьо-зеленикавото кълбо, леко сплескано в полюсите, тук-там обвито в пелена от облаци. Толкова приличаше на Земята оттук, от височина четиридесет хиляди километра.

— Бедата е там, че сред тях няма нито един лентяй — тъжно каза Алварес.