Елина Илиева
Минотавър ли? (сюжет за научнофантастично произведение)

Поради грешка в експеримент на нов модел телепорт се получава странно объркване във времето. Около 1700 година преди н.е. в двореца на цар Минос в древна Гърция се появява странно същество — полубик, получовек, което веднага става център на внимание и страхопочитание. То препуска из двореца и страховитият му рев оглася почти опразнилия се поради страха на хората дворец на хълма Кефала. Всъщност ревът — това са виковете на уплашения лаборант, който има нещастието да участвува в експеримента със злощастния бик. Двамата представляват невероятен и непознат за науката хибрид. В Гърция е тялото на лаборанта, а в института в XXII век — неговата глава. Същото, или по-точно почти същото, е станало и с бика. Напразни са опитите на нещастника да обясни истината на бягащите гърци — от бичата глава се чува само смразяващ кръвта рев. Появата на това чудовище, наречено Минотавър, предизвиква много промени в двора. Цар Минос, който е много ревнив и отдавна подозира жена си в измяна, обвинява клетото същество, че е плод на изневярата й, и изгонва Пасифея. После решава да убие и Минотавъра, но скоро алчният и деспотичен цар открива, че би могъл да поддържа реда в държавата си, като въведе нов данък, наречен минотавърски. Цар Минос заповядва веднага да повикат майстор-архитект, който да построи дворец за Минотавъра. Тъкмо тогава от века на експеримента пристига човек, изпратен специално да оправи забърканата каша. Докато се опомни, Дедал е повлечен към царския дворец и се озовава пред самия Минос. Царят му заповядва да построи сградата. Заповедта си е заповед и Дедал заедно с дошлия пак от института помощник — Икар — започва строежа.

През това време синът на Минос — Андрогей, който по алчността си твърде прилича на баща си, се полакомява за лавровите венци на Атина. Разбира се, те му били отказани и това станало повод за войната между двете държави. За нещастие победата не винаги е на страната на истината. Минос побеждава, Андрогей получава венците, а при Минотавъра всяка година Атина изпраща по седем чудно хубави девойки и по седем младежи.

Дедал и Икар напразно успокояват своя колега или по-точно полуколега, на когото новата глава създава редица неудобства. Например често му се иска да размаха опашка, а тя липсва, принуждават го да ходи на четири копита, но най-ужасното е, че щом види трева, хуква към нея. А стомахът на лаборанта, разбира се, не понася треволяци, защото е привикнал към синтетичните храни от XXII век…

Така трудни и мъчителни вървят дните за всички, дори за Дедал и Икар, които се ползват с царското благоволение. Все по-трудно е за тях да понасят мъките на колегата си, а им е забранено да напускат града (тоест да се върнат във века си). Дните минават в очакване грешката да бъде открита и всичко да възстанови предишния си вид. Така вървят дните, докато не идва съобщението, че всичко е наред. Минотавърът е телепортиран, а Дедал и Икар все още са затворници. Трябва да се измъкнат незабелязано, а това е възможно само по въздух. Построяват си крила, подобни на птичи, и политат към морето. Много хора наблюдават учудено летците, а двамата се издигат все по-нагоре, докато стигнат до паркирания невидим за хората хронолет. Пускат крила в морето и потеглят в обратна посока.

В института ги чака нова изненада: по линията са били намесени молекули от кон и лаборантът придобил нов образ. Някъде в древността се появил Кентавър.