Айзък Азимов
Как стана това

Брат ми започна да диктува. Неговите ораторски способности не случайно събираха тълпи от хора.

— В началото, точно преди петнадесет и две десети милиарда години, беше Големият взрив и Вселената…

Но аз прекъснах писането и недоверчиво попитах:

— Преди петнадесет милиарда години?

— Съвсем точно, дойде ми на ум — отвърна той.

— Никой не спори за това — рекох аз. (Във всеки случай по-добре беше да не го правя. Той е с три години по-млад от мене, но аз не дръзвам да поставям под съмнение думите му. И другите следват моя пример, за да не си навличат сериозни неприятности.) — Значи ти имаш намерение да разкажеш историята за сътворението на света за последните петнадесет милиарда години?

— Това е мой дълг. За да се сътвори светът, е било нужно много време. И всичко е тук — той почука по челото си. — И при това е висш авторитет.

Тогава аз оставих стилото на масата.

— Знаеш ли колко струва папирусът?

— Какво? (Него може да го споходи озарението, но аз забелязах, че честичко забравя за такива нищожни дреболии, като например цената на папируса.)

— Да речем, че на един свитък ще успееш да запишеш събитията, станали за един милион години. Значи са ни нужни петнадесет хиляди свитъка. Но ти ще трябва да говориш доста дълго, а пък знаеш, че след известно време ще започнеш да заекваш. Аз пък ще записвам, а се боя, че пръстите ми ще изтръпнат. Но дори ако успеем да купим папируса, дори и ти да не прегракнеш, а на мен да ми стигнат силите, кой ще направи копия? Защото трябва да си осигурим поне сто копия, преди да можем да продадем ръкописите. Иначе няма да получим хонорар.

Брат ми се замисли.

— Смяташ, че трябва да се съкратят ли? — попита накрая той.

— Да, и то значително, ако искаш твоето произведение да стигне до широката публика.

— Например в рамките на сто години? — попита той.

— В рамките на шест дни — отвърнах аз.

Той се ужаси.

— Невъзможно е да се съкрати сътворението на света за шест дни.

— За повече не ми стига папирусът — твърдо отговорих аз. — И така, какво предлагаш?

— Е, добре — въздъхна той и започна да диктува. — В началото… Наистина ли трябва да се вместя в шест дни, Аароне?

— Нито минута повече, Мойсей — потвърдих аз.