Патриция Нърс
Кореспонденция с редакцията

Скъпи доктор Азимов!

Само ако знаехте в какъв възторг изпаднах, когато видях по будките новото списание за научна фантастика. Вашето! От много години съм Ваша вярна почитателка и естествено веднага си купих един брой. Желая Ви много успехи в това ново начинание.

Във втория брой на Вашето списание с интерес прочетох съобщението, в което молите нови автори да Ви изпращат свои разкази. Самата аз не съм писателка, но при мен живее пътешественик във времето (той се материализира във ваната ми без дрехи и без пари и не можех да не го приютя) и той написа разказ на тема живота на Земята в петхилядната година.

Той би се радвал много да види разказа си отпечатан, преди да отпътува от нашето време. Надявам се, че ще можете да помогнете да се изпълни това негово желание.

Искрено Ваша

Нанси Морисън (мис)

* * *

Скъпа мис Морисън!

Благодаря Ви за любезното писмо и добрите пожелания.

Винаги е приятно да се запознаеш с творчеството на нов автор. Съдейки по разказа, имате много богато въображение. Сюжетът обаче е слабоват, а и бих искал да видя в разказа повече човешко съдържание. Може би ще вземете под внимание тези бележки и ще преработите разказа.

Искрено Ваш

Айзък Азимов

* * *

Скъпи доктор Азимов!

Жалко, че не намерихте възможност да публикувате разказа, който Ви изпратих. Вахл (пътешественикът във времето, който е негов автор) е ужасно обиден. Казва, че в своето време той е известен писател. Обаче преработи разказа съобразно вашите бележки: подобри сюжета и за да стане разказът по-интересен, въведе в него някои любопитни сексуални обичаи от трихилядната година. В неговото време, т.е. в пет хиляди и петнадесета година, секс, както ми обясни той, вече няма, така че сам разбирате: да го държа вкъщи при себе си е абсолютно прилично. В интерес на истината обаче, много би ми се искало той да надвие себе си и да започне да ходи облечен като нас, защото съседите вече говорят за него!

Вахл ще Ви бъде страшно благодарен, ако можете да ускорите публикуването на разказа му — тогава вече нищо няма да го задържа в нашето време и той веднага ще се върне в своето.

Искрено Ваша

Нанси Морисън (мис)

* * *

Скъпа мис Морисън!

Благодаря за преработения от Вас разказ. Не ми се ще да Ви огорчавам, но се страхувам, че сте последвали съветите ми с твърде голям ентусиазъм — макар че лесно мога да си представя колко Ви е трудно да запазите душевното си равновесие, общувайки с въображаем гол пътешественик от друго време. Страхувам се, че сега Вашият разказ прилича на епизод от някаква „сапунена опера“, само че пренесен в далечното бъдеще.

Не бихте ли могли леко да смекчите повествованието, пропускайки най-пикантното от обичаите през трихилядната година? Та нали списанието за научна фантастика на Айзък Азимов е предназначено за семейно четене.

Може би също така на разказа Ви няма да навреди малко хумор.

Искрено Ваш

Айзък Азимов

* * *

Скъпи доктор Азимов!

Вахл беше страшно оскърбен от втория Ваш отказ — казва, че никога не е получавал откази, а от това, че го нарекохте „въображаем“, освирепя напълно. Страхувам се, че заради това изскочи с проклятия в градината и трябваше да се случи тъкмо тогава оттам да мине нашият викарий!

Успокоих някак си Вахл и го убедих да преправи разказа си и да му прибави повечко хумор. Боя се, че срещата ми с викария, състояла се, след като той видя моя гост, не беше толкова успешна, колкото работата на Вахл над разказа. Абсолютно съм убедена, че Вахл няма да приеме нов отказ.

Ваша предана

Нанси Морисън (мис)

* * *

Скъпа мис Морисън!

Не мога да не се възхитя от Вашето упорство, подбудило Ви да преработите разказа още веднъж. Много Ви моля, не падайте духом: с течение на времето, сигурен съм, ще можете да започнете да пишете почти професионално.

Боя се, че имах предвид не такъв хумор, какъвто сте внесли в разказа, а по-тънък.

Ваш предан

Айзък Азимов

* * *

Скъпи доктор Азимов!

Много, много беше оскърбително да получим обратно и този ръкопис — от гняв Вахл дори загуби дар слово.

Само с огромен труд успях да го убедя да направи по-тънък хумора в своя разказ и заедно с това писмо Ви изпращам този, отново преработен от него вариант, който ще бъде последен.

Страшно разочарован, Вахл реши да не отлага повече връщането си в своето време. Мъчно ми е, че се разделям с него, защото много се привързах (жалко само, че не пристигна от трихилядната година). Наистина, много добър съпруг от него така или иначе нямаше да излезе: никога нямаше да знам на кое място (или в кое време) се намира. Изглежда, че и по плановете ми да се омъжа за викария също е нанесен силен удар. А Вие, доктор Азимов, женен ли сте?

Завършвам писмото: трябва да се сбогувам с Вахл. Той казва, че е направил прощален подарък на нашето време — някои подобрения, от които, по думите му, то вече отдавна се нуждае. Много мило от негова страна, нали?

Искрено Ваша

Нанси Морисън (мис)

* * *

Скъпа мис Морисън!

Писмото Ви ме постави натясно. Кой е този Айзък Азимов? Питах няколко издатели и се оказа, че за „Списание за научна фантастика на Айзък Азимов“ никой не е чувал. Адресът на плика е правилен, но това е адресът на нашето списание.

Обаче разказът Ви ми направи много силно впечатление и съм радостен да Ви съобщя, че го приемаме и ще го публикуваме веднага. Не се среща често разказ, в който така сполучливо да се съчетават великолепен сюжет, дълбоко човешко съдържание и възхитително тънък хумор.

Ваш предан

Джордж Х. Сайзърс,

редактор, „Списание за научна фантастика на Артър Кларк“