Бьоре Круна
Мат в един ход

Космическата ракета от Земята кацна на Марс точно според плана. И телевизионните камери заработиха точно според плана. И тогава се случи нещо непланирано — телевизионните предавания прекъснаха внезапно и по непонятна причина.

Впрочем причината е съвсем понятна. Когато една буца протоплазма с тегло двеста килограма се въргаля насам-натам върху ракетата и камерите, а след това започва да ги разглобява на части, и най-съвършената конструкция е в правото си да се развали.

Буцата протоплазма, по-точно марсианецът Стрр-Шпрр 148Б се сблъска със загадка. Но тъй като беше момче с акъл, както междупрочем и всички останали марсианци, бързо включи за какъв дявол са изпратени на Марс ракетата и телекамерите и как действуват. Само за миг — докато вие още не сте успели да произнесете думичката „снбрллвсчб“, което на марсиански означава „бутилка“ — той преправи камерата така, че тя започна да работи на приемане. Вярно е, че за целта трябваше да измайстори няколко нови детайла, за които имаше само смътни представи, но това за него бе нищо работа. Та нали затова е марсианец!

Случи се така, че първото уловено от него предаване беше от международен турнир по шахмат. Ако трябва да сме справедливи, това беше само късо съобщение от вечерната емисия „новини“, но и то бе съвсем достатъчно Стрр-Шпрр 148Б да изпадне в див възторг. Както всички марсианци, и той обожаваше игрите, но шахматът се оказа по-интересен от всичко познато. Само за няколко секунди той схвана най-важното от теорията и практиката на шаха и вече жадуваше да се пробва на дъската.

Според нашите представи най-просто би било да отиде при някой от своите и да го обучи на правилата на тази благородна игра, но едноклетъчната буца протоплазма не е задължена да действува според нашите представи. Впрочем и вие бихте разсъждавали иначе, ако бяхте съвсем младок и само двеста килограма…

Вместо това Стрр-Шпрр 148Б си построи собствена ракета. Проста работа, особено пък като имаш образец — космическия апарат, който достави на Марс телекамерите. Привършвайки, той незабавно отлетя на Земята и след около месец кацна в покрайнините на града, където двамата най-добри шахматисти на планетата си оспорваха титлата световен шампион.

Разбира се, по време на целия полет той не изключи телевизора, но все още имаше проблеми с езика. Бързо усвои лексиката, но беше зле с произношението. Гласните струни, с които се сдоби специално за това пътуване, някак не можеха да се приспособят да издават несвойствените за марсианците гласни звуци. По тази причина Стрр-Шпрр 148Б не можеше да си позволи веднага да приеме човешки облик, но това не го отчая. Като едноклетъчно той можеше да придава на тялото си произволна форма, тъй че нищо не можеше да му попречи да се вмъкне в залата на турнира. Въпрос на маскировка.

Няма да го осъждаме, че изобщо не допускаше мисълта да се появи в своя естествен фасон — огромно пихтиесто парче. Колкото и прилежно да гледаше телевизия, той малко познаваше съществата на Земята, че да се реши на такъв рискован експеримент. Освен това телевизионните филми му бяха създали известно почтително отношение към оръжията на човеците.

Впоследствие определени кръгове изказаха несправедливото обвинение, че той, така да се каже, е имал сериозни основания да се крие. Че не е изключено, удовлетворявайки страстта си на играч, между другото и да завладее Земята. Такива подозрения ни се струват необосновани. От друга страна, той несъмнено би могъл да създаде оръжие, в сравнение с което водородната бомба ще е детска играчка. Ама нейсе.

* * *

И тъй Стрр-Шпрр 148Б се приземи в горичка близо до шосе, без да има оформено решение. Под какво оформление да се маскира? Той се изтърколи от ракетата и се огледа да потърси подходящ образец. Дърво? Или камък? Тц, неподвижни са, бие на очи. По шосето се точеше автомобилна колона. Може би автомобил? Той бързо схвана, че дори да се опъне до скъсване, пак няма да му стигне протоплазмата и за колела, и за шаси, още по-малко за шофьор — пък и той все още не се решаваше да се изяви в ролята на човек. А автомобил, тръгнал по шосето без шофьор, е някак твърде подозрителен…

И тогава той видя едно същество, което стоеше съвсем наблизо и се хранеше — видя го и едва не подскочи от радост. Точно това му трябваше — същество, навиците и поведението на което познаваше до съвършенство и чиято форма можеше с лекота да изкопира. Едно същество, което може без да привлича чуждото внимание, кротко да се отправи към града и спокойно да се вмъкне в залата. В същия миг, когато изскърцаха автомобилни спирачки и войниците, вдигнати в тревога от необикновеното съобщение на радарните служби, свалиха предпазителите от автоматите си и внимателно пристъпиха към ракетата, той енергично промени формата си.

* * *

След час Стрр-Шпрр 148Б седеше в клетка. Военните и учените от другата страна на решетката се подготвяха да го отрупат с въпроси. (Виждайки телевизора, те не се съмняваха, че е овладял човешкия език.) Но пръв зададе въпрос марсианецът:

— Как разбрахте, че съм аз? Толкова добре се бях маскирал.

— Бяхте се маскирали прекрасно — отвърна майорът, който го хвана. — Допуснахте една-единствена грешка, съвсем мъничка. Много любезно от ваша страна е, че отново приехте неподправения си вид.

— Каква грешка? — и Стрр-Шпрр 148Б придаде на гласа си жаловити нотки.

Майорът се усмихна.

— Работата е в това — рече той, — че въпреки очевидно старателната подготовка за посещението, вие малко сте пообъркали нещата. Маскировката ви беше превъзходна, бяхте я докарали съвсем, и мястото за кацане бе съвсем подходящо — никой няма да се изненада от кон, кротко защипал трева по ливадата край пътя. Но… — майорът се усмихна още по-широко, — тъй като вас: две крачки напред и една встрани, ходи само шахматният кон.