Чарлс Шефилд
Годишни времена

Мили Вернер,

Вече разбирам твоето мнение за Вега IV. След всички места, където работих през последните три години, това е направо раят! Въздух, който може да се диша, и същества, които приличат съвсем на хора (само ако разрешиш, са малко по-любезни и по-приятни). Какво повече може човек да желае?! Известно ли ти е, че те наричат себе си в превод „етични хора“? Струва ми се значително по-подходящо, отколкото „разумни хора“ — хомо сапиенс, — както ние се наричаме. Може би това е райската градина преди грехопадението! Само, знаеш ли, малко е скучно, всички дни са еднакво дълги и времето никога не се променя. Човек само трябва да свикне, а пък аз вече привиквам.

И още нещо: знаеш ли как е описал капитан Кируин реакцията на веганците, когато кацнал тук за първи път? Слушай тогава: „Те бяха изненадани от нашето появяване и в известна степен пристигането ни предизвиква облекчение и радост“. Думите на Кируин представляваха за много хора една нерешима загадка, но аз успях да разбера защо той е останал с такова впечатление. Веганците наистина са почувствували облекчение и радост при нашето появяване.

Работата е в това, че преди няколко години те изпратили своя експедиция на Земята.

Сорел е превел дневника на тази експедиция и днес ми предаде този превод. Една част от него прилагам тук. За да се чете по-лесно, съм превърнал указанията за време и място в земни понятия. Останалото е оставено така, както са го писали те.

12 септември. Всички пристигнахме здрави и читави. Емитерът на материя действува безупречно и ни изпрати в една необитаема горска местност в северното полукълбо. Няма да правим опити за установяване на контакт с местната цивилизация, докато не се устроим. Вземаме присърце предупреждението на Гастор. Внимателно следим за признаци на инфекции, причинени от чужди бактерии и микроорганизми. Засега няма проблеми, всички сме в добро състояние.

23 септември. Всичко върви добре. Това е хубава и плодородна планета, но малко странна. Повърхностната гравитация е само 5/6 от нашата и ние всички се чувствуваме силни като великани. Оста на този свят е така наклонена, че дните и нощите не са еднакво дълги. Това малко обърква нашите навици за сън, но се пренастройваме.

8 октомври. Стават странни неща. Дърветата наоколо нямат вече толкова здрав вид. Странно изгаряне, като попарване е засегнало всички листа. Отначало помислихме, че по-ниското положение на слънцето на небето е зрителна измама, но сега вече сме убедени, че това е факт.

20 октомври. Трябва да се връщаме на Вега IV. Гастор беше прав, макар и по неочакван и зловещ начин. Чуждите микроорганизми не ни причиниха никакви вреди, но ние заразихме Земята! Разложението се разширява и разпространява все повече и повече. Навсякъде, накъдето погледнем, Земята умира. Ние сме заразни и сме виновни за унищожаването на този свят. Утре трябва да се връщаме у дома.

… И те се върнали, Вернер, на Вега IV! Разбираш ли, какво искам да каже с това, че са „етични“? Проверих климатичните сведения и установих, че тогава есента във Вермънт била изключително красива, топла есен, в яркочервено, жълто и кафяво. Това ме накара да се замисля. Някъде там, в безкрая, ще попаднем и ние на планета, която ще ни изненада по същия начин, както нашите годишни времена са озадачили веганците. Да продължавам ли този ход на мислите си? Мога само и бих искал да се надявам, че в края на краищата и ние ще бъдем така добри и благородни като тях…