Данийл Клугер
Компютърът по прякор „Черното куче“

До началото на вахтата оставаше около половин час. Щурманът Кошкин въздъхна от скука и огледа каютата си, малка и тясна както всички помещения в корабите-търсачи.

— Ще си почета малко — на глас си помисли щурманът и протегна ръка. Набра шрифта на библиотечния сектор и скоро в ръката му падна видеокасета.

— „Пирати в южните морета“ — прочете Кошкин и доволен се усмихна. Той имаше слабост към морската романтика от миналото и затова преди рейса натъпка целия библиотечен сектор на Големия компютър със записи на романи и повести за мореплаватели, пирати и разни такива. Тук имаше и съкратени издания на „Островът на съкровищата“, „Одисеята на капитан Блад“, „Кралските пирати“ и много, много други.

Но този път не успя да се наслади на четенето. Внезапно загасна светлината и в миг отново светна, но по-ярка. След това от разговорния апарат се разнесе гласът на капитан Алварес.

— Кошкин, незабавно в капитанската кабина!

— Какво ни сполетя, капитане? — попита Кошкин, като се опитваше да разгледа Алварес при мъждукащата полусветлина на единствения светилник.

— Нищо особено — някак си неуверено отвърна Алварес. — Просто, докато ти спеше, нашият „Търсач“ се отклони от курса. Как стана, не можах да разбера. Въведох в Големия компютър нови данни за корекция на курса. Ето гледай какво отвърна той.

И капитанът подаде на щурмана пластмасова лента.

Веждите на Кошкин изпълзяха нагоре.

— Ама че тъпотия — промърмори той.

Корекцията на курса изглеждаше така: „01001 остър бейдевинд — 11011 фокрея дванайсет (12) акули в гръкляна. Норд-нордуест 1010 четири (4) залпа по ковчега на мъртвеца. Шест (6) галона ямайски ром. ГК–216 — Черното куче“.

— Значи така… — проточи Кошкин. — Ето какво дава ГК–216… — и изведнъж се запъна.

Алварес подозрително го изгледа.

— Кошкин! Откъде е тази терминология? Галс, бейдевинд? Акули в гръкляна? Тебе питам!

— Нищо не зная — промърмори Кошкин, като гледаше настрана.

— Хайде де? Затова пък аз зная! — възрази капитанът. — Аз тук си блъскам главата, откъде идва това, а излиза… Не беше ли ти този, който натъпка всички блокове от библиотечния сектор с всякакви там острови на съкровищата и разни робинзонкрузовци. Когато ни раздруса при рязката промяна на курса, клетките на паметта навярно са се пообъркали дявол знае как! И нашият ГК сега се изразява изключително на езика на капитан Флинт!

— Но кой можеше да предположи? — разпери ръце Кошкин и виновно вдигна очи.

— А трябваше да се очаква! — отряза Алварес и нервно закрачи из кабината. — Хм, да, ама че положение — няма какво да се каже… Колко имаме до базата?

— Дванайсет парсека.

— Много добре. Много добре! Отлично! — Капитанът се приближи към страничния екран и се втренчи в него, сякаш се опитваше да намери сред хилядите разноцветни светлинки оная, към която да тръгне „Търсач“. Кошкин бързо зачука по клавишите.

— Какво правиш? — без да се обръща, попита Алварес.

— Опитвам се да свия сармите на ГК. Давам му пробна задача. Ама че хулиган — изруга щурманът.

Алварес се обърна. На светлинното табло гореше отговорът на компютъра: „Донеси ром!“

— Да-а — може би не е зле да опитаме — саркастично отбеляза капитанът. — Жалко само, че на борда на „Търсач“ няма нищо по-силно от тритиева вода. А доколкото знам, пиратите не са употребявали тритиева вода, нали?

Кошкин, без да отговаря, отново прокара пръсти по клавишите.

Този път отговорът беше по-дълъг, но затова пък по-безапелационен: „10001110 сто дявола в джигера. Завой оверщаг. 1101 ще обеся на рея. ГК–216 — Черното куче.“

— Много добре — резюмира Алварес и замълча. Кошкин стори същото и не се опита повече да общува с бунтовника компютър.

Неочаквано капитанът каза:

— Ами че… — Той забарабани с пръсти по капитанското кресло. — Ама да, остави на мен…

— Защо? — с недоумение попита Кошкин, но стана.

— Значи така трябва! — Очите на капитана трескаво загоряха. — Пирати, казваш? Добре… — Той седна пред пулта на компютъра и решително натисна клавишите.

ГК–216 веднага откликна: „На абордаж. Курс…“. По-нататък на таблото се появиха два реда числа.

— Аха! Какво чакаш? — възторжено извика Алварес на своя щурман. — Изчислявай! Това е корекцията на курса!

— Охо! — Кошкин се обърна към Алварес. — Как успя? Не разбирам…

Капитанът уморено затвори очи.

— Предадох му: „Търговска шхуна с товар злато“ — меланхолично отвърна той. — И координатите на базата… И още: подпис „Били Боунз“.