Ермано Либенци
Война на ОБС

Зад пределите на Слънчевата система в безкрайните глъбини на Космоса има планета, много наподобяваща нашата. Там също има атмосфера, вода, растения, хора.

Тази приличаща на Земята планета се нарича Логос.

В един априлски ден на хиляда деветстотин осемдесет и втора година жителите на Неополис, столицата на Логос, се занимаваха с обичайните си работи. Децата играеха в тревата, професорите и студентите съответно обучаваха и се учеха, поетите съчиняваха стихове, в лабораториите учените се трудеха за благото на човечеството, двама градски полицаи както винаги се потяха над кръстословицата и птиците, накацали по клонките на осемстотин хилядите дървета, се състезаваха в певческото изкуство.

Не, грешка няма: в този град имаше осемстотин хиляди дървета. На всеки човек по дърво.

А у нас не е така. И оттук, като че ли се започва доста съществената разлика между Земята и Логос. Макар че двете планети бяха претърпели почти еднаква еволюция, на Логос дърветата са много повече, отколкото на Земята и са много по-високи и пищни. И причината не е в климата, а в това, че логосианите повече се грижат за своите интереси. Когато на земния човек му е студено, той сече дърветата и ги превръща в дърва за горене. Когато трябва да засее пшеница или да основе град, той, без да се замисля, изсича цяла гора.

На Логос нищо подобно няма. Логосианите се придържат към правилото: по-добре е малко да постудуваме днес, отколкото утре да страдаме от суша. И затова дърветата на Логос са останали такива, каквито са били, както казват, в райската градина. Впрочем най-страшният грях е бил извършен не когато Ева е откъснала забранения плод, а когато после двамата с Адам от яд прекършили ябълката.

На Логос и зверовете са повече, и характерът им е по-приятен. Те са общителни и миролюбиви. Например глиганът и хипопотамът поддържат с гражданите на Логос съвсем дружелюбни отношения.

Но ако говорим откровено, ние се отнасяме с животните, ама наистина, по-зле, отколкото Нерон със своите сенатори. Тровим ги и ги убиваме за развлечение, правим от тях гребенчета, чантички, барабани, четчици, ветрила и лечебни сиропи. Заставяме ги да работят наистина като животни. И ето резултата: на Логос хората и животните живеят в мир и съгласие, а на нашата планета малкото оцелели лъвове са останали само да служат в Холивуд като жив фон за екзотичните филми за покорителите на Африка.

На Логос водата си е вода, въздухът — въздух. Небето над него има небесносин цвят, а не мръсно-сивозелен. И реки също има там, но са просто реки, а не отходни канали.

И тъй. В този паметен априлски ден на 1982 година жителите на Неополис — деца, пожарникари, поети, студенти — изведнъж престанаха да се занимават със своите работи и като вдигнаха глави, мълчаливо впериха погледи във висините. Там, в лазурното небе, плуваше блестящ кълбовиден предмет. С пронизително свистене той внезапно се устреми към беззащитния град. И колкото повече се приближаваше, толкова по-ярък ставаше блясъкът му и по-ужасно адското бръмчене. След миг и блестящата сфера ще рухне върху града. А жителите на Неополис дори не се опитаха да избягат. Вкаменени от страх, те чакаха какво ще стане.

Тайнственото кълбо се приближаваше. Изведнъж се разнесе оглушителен трясък, дърветата се разтрепераха до корен, стоманената сфера се пръсна като портокал и обсипа града с блестящи пръски от искри, след което от неизвестния летателен апарат се изсипа нещо, което не се поддаваше на описание. Порой, град, не — ураган от боклуци се стовари върху столицата. Хората едновременно се смръщиха и затиснаха носовете си с пръсти. Върху покривите на града, по улиците и градините се сипеха ръждиви консервни кутии, рибешки глави, оглозгани кокоши крака, гнили плодове, скъсани чорапи, бирени бутилки, измачкани броеве от илюстровани списания, изгорели крушки и увехнали цветя. В градския фонтан пльосна капак от тоалетна чиния, а на главния площад с разперени крила се приземи чучело на бухал. Когато жителите на Неополис най-после дойдоха на себе си, пред очите им се показа потискаща картина: техният град, по-рано толкова чист и красив, сега се беше превърнал в бунище. Кой ли се беше изхитрил да събере тази гигантска камара отпадъци и да я изтърси над Логос? Столичаните се славеха със своята доброта и приветлив характер, но и те можеха много да се ядосват.

Когато всичките отломки и огризки бяха събрани, улиците изметени и боклукът пренесен в подземните лаборатории, видни химици, биолози и лекари започнаха да го анализират. Най-големите учени внимателно изучиха с помощта на твърде съвършена апаратура пликче със слепнали бонбони и буркан със засъхнали остатъци от неизвестно лекарство.

Скоро се изясни, че цялата тази вехтория произхожда от планета, чиято цивилизация много се отличава от цивилизацията на Логос. Освен това никак не се поддаваха на дешифриране надписите на всевъзможните кутийки, стъкленици и пакети.

За щастие, ровейки се в купищата боклуци, учените намериха стара енциклопедия без корици и с цената на невероятни усилия най-накрая успяха да прочетат загадъчните надписи.

Пръв беше дешифриран осемцветният надпис на една кутия от гланциран картон:

„Прахът за пране «Лолита» ще възвърне на вашите ризи девствената им белота.“

Текстът, красящ смачканата туба със следи от някаква почерняла маса, изуми даже невъзмутимите логосиански лингвисти:

„Паста за зъби «Слънчев лъч». Единствената от всички пасти, която ще ви даде възможност да проведете уникален опит. Почистете зъбите си със «Слънчев лъч». И ще видите: от устата ви ще бликне сияние.“

— Странно — забеляза някой от присъствуващите. — Съдейки по надписите, онези там наистина са се побъркали по чистотата. Но в такъв случай — откъде у тях толкова боклуци?

„“Горска теменужка" — разтворим дезодорант — гласеше етикетът върху празен флакон, напомнящ мъничък пожарогасител. — С едно натискане на копчето вие за цял месец ще се освободите от неприятната миризма. Прикрийте се като с щит с „Горска теменужка“.

„Дъга“ — сирене на успеха. Смело отвори кутията. Яж за здраве жълто, червено, синьо сирене. Ако коричката му е зелена, ти си спечелил годишната награда на нашата фирма — жив слон!"

— Онези там дали са с всичкия си — бърбореха учените, като акуратно сортираха с пинцети кутиите и флаконите от пластмаса.

Наистина съществата от другата планета творяха невероятни неща. Някаква си компания „Есо“ превръщала бензина в тигър. Трябвало само да се излее в бензиновия резервоар. Друга фирма произвеждала бисквити за здраве, хапчета, които едновременно възбуждат и успокояват, напитки, които опияняват и веселят, салам за отслабване и същевременно за напълняване.

На загадъчната планета произвеждали (защо ли, пита се) кремове за премахване на космите, бои за оцветяване на устните, някакви хартиени тръбички за вдишване на дим, изкуствени ресници и цветя от пресован картон. Но в края на краищата тайната беше разкрита. След няколко седмици научният съвет се обърна към населението на Неополис с долуизложеното кратко съобщение:

„Дами и господа, накрая ние можем да ви съобщим кой е хвърлил върху града контейнера с боклука. Това е работа на земните хора, известни в Космоса със своите чудатости и нечистоплътност.“

Както виждаме, научният съвет на Логос отправи към земните жители твърде сериозно обвинение. Затова ние трябва да се спуснем на Земята и да изясним какво се е случило.

Тази история започна няколко години преди описаното събитие. Едно момче, наречено Тим, което живееше в голям град от желязо и бетон, веднъж намери старинна книга за морето. В нея се разказваше за безбрежните сини простори. И на Тим страшно му се прииска да се изкъпе в това чудесно море, да види рибите и делфините, изобилието от раковини и гъсталаците от водорасли.

След дълги уговорки родителите на Тим се съгласиха да го отведат на морето. След дванадесет часа уморително пътуване в потока от автомобили накрая семейството пристигна на крайбрежието.

Лавирайки между кабините, цветните чадъри и телата на курортистите, гъсто осеяли пясъчния плаж, Тим притича до водата. Огледа се наоколо… Къде е синята вода, къде са рибите, делфините?

— Мамо, това ли е морето?

— Да! — отговори майка му.

— Не е истина. Това е канална яма — решително заяви Тим.

Налягалите наоколо хора чуха думите му и с любопитство загледаха малчугана.

— В книжката е писано, че морската вода е прозрачна и синя — продължи Тим. — И че в морето плуват делфини. Къде са те?

От водата излезе дебел мъж, целият покрит с нефтени петна.

— Знаете ли, вашето синче май донякъде е право — каза той на родителите на Тим.

— Стопроцентово е прав — потвърди една възрастна дама, извличайки от косите си огризка от ябълка.

— Наистина колко е мътна тук водата! — възкликна някой, като разпръскваше празните консервни кутии от „Туристическа закуска“, които като плътна маса се полюляваха недалеч от брега.

— В книгата е написано още, че морската вода има приятен възсолен мирис. А тази тук смърди на гнило — не мирясваше Тим.

— Мина ми желанието да се къпя — обяви облепеният с нефт мъж.

— И на мен също — реши възрастната дама.

Скоро плажът опустя. А след седмица по цялото морско крайбрежие вече не се виждаше нито един турист.

Най-сетне земните жители забелязаха, че с морето става нещо нередно. И не само с морето, но и с реките, с езерата. А както е известно, едно откритие влече след себе си друго. Малко след това жителите на големите градове изведнъж откриха, че улиците са отрупани с камари боклуци и всевъзможни отпадъци.

Властите се замислиха. Какво да се прави? Невъзможно е повече отпадъците да се изхвърлят в реките и моретата — не трябва да се допуска да западне туризмът, тази златна жила, най-важното перо от доходите.

Цялата наша планета бе застрашена от участта да се превърне в гигантска боклукчийска яма. И тогава на помощ повикаха учените мъже. А те повикаха на помощ най-новите постижения на науката и техниката.

Беше създаден проектът ОБС, което означава Орбитален Боклукчийски Сандък. Той предполагаше по старателно разработено разписание да се изстрелят няколко десетки гигантски кухи спътници — космически боклукчийски сандъци.

Спътниците трябва да обикалят на значително разстояние от Земята, всеки по своята орбита. А тъй като в Космоса няма атмосфера, вонята няма да безпокои хората.

Така започна грандиозната операция под кодовото наименование „Авгиеви обори“. От тридесет стартови площадки бързо излетяха към небето мощни ракети, които отнесоха надалеч тонове боклуци. Но случи се, че в един от апаратите не се задействува последната степен и два милиона тона боклуци и огризки със скорост, близка до скоростта на светлината, прелетяха покрай Марс и Юпитер, преминаха орбитите на външните планети и изчезнаха зад пределите на Слънчевата система.

Но какво значение има дали ОБС ще обикаля около Земята, или ще изчезне в бездните на Вселената? Главното е да се избавим от боклука.

Както вече казахме, жителите на Логос бяха кротки хора. Кротки, но не и глупави, макар че някои и досега смятат, че това е едно и също. Като поразмислиха, те решиха да върнат гнилия товар на законните му господари.

Учените натъпкаха една ракета с пресования боклук, изчислиха траекторията, лично президентът на логосианската Академия на науките натисна бутона и ракетата се понесе към далечната Земя.

Ако неприятният товар се бе спуснал върху какъв да е град през нощта, нищо особено нямаше да стане. Сутринта показалите се по прозорците граждани щяха да кажат, че днес улиците са по-мръсни от обикновеното, и щяха да се заемат със свои работи.

Но там е работата, че сандъкът с боклука се изтърси върху Ню Йорк, тъкмо в часа пик. Отначало чиновниците от Националното управление по космонавтика заявиха на представителите на пресата, че се е отклонил от орбита един от ОБС.

Хипотезата се стори още по-правдоподобна, когато боклукът се оказа от земен произход. Но след това, като изследваха остатъците от ракетата, учените се натъкнаха на абсолютно неизвестна сплав.

Ужасна догадка порази умовете: народ от неземна цивилизация е върнал на Земята отлетелите в Космоса отпадъци.

Властите бяха крайно възмутени и разгневени. Наистина един учен, като сви рамене, забеляза, че всъщност чуждоземците са в правото си да върнат това, което не им принадлежи.

Но политическите дейци, жадуващи да завоюват популярност и гласовете на избирателите за предстоящите избори, както и генералите, заседнали без работа в щабовете си, единодушно заявиха, че не пречи да се даде нагледен урок на тези нахалници и провокатори.

Компютрите определиха по каква траектория е летял Орбиталният боклукчийски сандък, и изчислиха местоположението на неизвестната планета. Астрофизиците се заровиха в звездните атласи и скоро с абсолютна точност беше установено, че провокационните действия са били предприети от жителите на планетата Логос.

Мина месец и върху главите на нещастните обитатели на Неополис се стовари същата тази пресована вехтория, която те непредпазливо бяха върнали на земните жители. Още не успели да възкликнат: „О, господи?“, когато от небето върху им един след друг, със свистене и бръмчене, рухнаха още двеста и седемдесет ОБС. Правителството на Логос въведе извънредно положение. Трябваше по някакъв начин да се отрази нападението, да се плати на земните жители със същата монета. Но Логос, уви, не разполагаше с голям запас от нечистотии. На планетата всяко семейство притежаваше собствен мултилазерен дезинтегратор, който мигновено унищожаваше всички отпадъци.

Правителството се обърна към жителите с призив да не използуват повече дезинтегратора и да произвеждат колкото се може повече смет и разнообразни отпадъци.

Но силите бяха неравни. Земните жители всяка седмица изстрелваха на Логос триста ОБС. А в ракетния център на Неополис едвам успяваха да посъберат за отправяне към Земята два-три контейнера на месец. Не тъй лесно се изменят вековните навици. Скоро логосианците разбраха, че ще загубят войната. Без да чакат планетата им окончателно да бъде погребана под планини от боклуци, те помолиха Земята временно да прекрати военните действия — Логос е готов да подпише акт за капитулация.

Отговорът на радиограмата пристигна бързо. Земните жители се съгласиха на преговори. Но, добавиха те, Земята уведомява противната страна, че при никакви условия тя няма да се откаже от суверенното си право да хвърля боклуци на Логос.

Историческата среща на двете делегации се състоя на неутралната планета Марс. Когато всички се разположиха около масата за преговори, шефът на делегацията на Логос измъкна от джоба на сакото си очила (същевременно на масата се изтърсиха тапа и две костилки от вишни), окачи ги на носа си и извади от чантата дебела папка.

— Джентълмени — започна той. — Тук подробно е изложен планът за построяване на дезинтегратор, който ще ви позволи да решите проблемите, свързани с унищожаването на отпадъците. Ние сме готови да ви пратим наши специалисти по строителство на съоръжения от подобен тип и поемаме всичките разходи.

Шефът на земната делегация взе папката и разсеяно започна да развързва връзките й. От нея изпадна кочан от зеле и някакъв омаслен плик.

— Виждам, че нашите ОБС попаднаха в целта — със задоволство забеляза той.

— Уви — въздъхна логосианецът.

— Нашите уреди за точен прицел действуват безотказно. Това вие не можете да отречете, нали? Ето какво, гигантския дезинтегратор ще си построите вие на Логос, а ние ще ви изпращаме нашите ОБС — приключи преговорите представителят на Земята. — Ако условията ни са приемливи за вас, прекрасно. Ако ли не, бедата не е голяма. Ние ще продължаваме, както и преди, да бомбардираме с ОБС вас и вашите градове.

На делегатите от планетата Логос не им оставаше нищо друго, освен да приемат условията на земните хора.

От този ден Логос стана идеалната боклукчийска кофа на цивилизованата Земя.

Тази печална история за сетен път доказва, че може да се живее в чист дом, на чиста улица, да се обличаме в чисти дрехи и да имаме нечиста съвест.