Борислав Кинков
Пътят към безсмъртието (бюрократична фантастика)

Това се случи много отдавна на планетата Зем Я…

Десет денонощия научният сътрудник Арх Им Едов не бе напускал лабораторията, не бе откъсвал поглед от стъкления куб, заел половината му бюрце. Той стоически издържа и последните секунди от изтичащия срок на експеримента, сетне скокна и се завъртя тромаво в кръг, при което събори пет папки, три колби и една чашка за кафе. След пируета Арх Им Едов впи устни в носа на смаяната си ненавистна колежка Кут Су Зова, от нея се прехвърли на Ленч Е То — лаборантката, а оттам — и към самия началник Кас Ап Ски, който току-що влизаше. Началникът обаче прояви бърз рефлекс и се спаси от целувката на своя подчинен.

— Какво става тук? — прогърмя неговият глас. — Какви са тия лигавенета по работните места?

До този ден подобна интонация би парализирала Арх Им Едов, но сега не му подействува ни най-малко. Той продължаваше да напира с протегнати ръце. Изглежда, бе загубил дар слово, та само мучеше и сочеше към бюрцето си.

— Десет денонощия не е мигвал — опита се да го спаси Ленч Е То.

— Хм, ти пък откъде знаеш? — сряза я Кас Ап Ски. — А аз точно от десет дни го чакам да представи плана за културномасовата работа на профгрупата.

В този момент Арх Им Едов доби отново дар слово и извика:

— Открих живата вода!

— Пфу! Сега ми стана ясно — обади се Кут Су Зова. — Едно време като студенти колегите наричаха жива вода сместа от краден спирт и вода.

— Божичко! — завъздиша Арх Им Едов. — Честна дума, там в изолатора пет еднодневки живеят вече единайсто денонощие и нямат никакво намерение да умират благодарение на еликсира, който синтезирах в ей онази колба…

— Еднодневки-пияници. Ама че гадост! — обади се пак Кут Су Зова.

— Уверявам ви, това е епохално откритие! — пошепна Арх Им Едов. — В тази стъкленица е безсмъртието на човечеството. И то се предава по генетичен път. Разбирате ли, предава се…

— Това вече е прекалено! — избухна накрая Кас Ап Ски. — Зарязал нашият темата за говорещите риби, тръгнал еликсири да ми прави. Няма да търпя повече това! Уволнен си от утре!

— Шефе! — протегна молитвено и ръце Арх Им Едов.

— Изведете го навън — обърна се Кас Ап Ски към жените.

Колежките едва довлякоха полуживия Арх Им Едов до едно такси. А докато обясняваха на шофьора адреса, бившият вече негов началник с любопитство оглеждаше бюрцето му. Не намери нищо интересно. Вдигна капака на стъкления куб и пръсна мухозол върху мушиците, които летяха вътре. В ъгъла имаше колба, пълна с прозрачна течност. Кас Ап Ски я вдигна, помириса и отпи една глътка, която едва не го задави.

— Отвратително! — мърмореше той, докато изливаше колбата в мивката. — Поне да се наливаше с нещо свястно…

Тази негова, макар и малка, глътка обаче се оказа с историческо значение. Населението на планетата Зем Я и всичките там Арх Им Едовци продължават да са смъртни. Затова пък голямата фамилия Кас Ап Ски, чието потомствено поприще е администрирането на науката, стана безсмъртна.