Айзък Азимов
Чувство за сила

Джехан Шуман бе свикнал да си има работа с високопоставени лица на отдавна воюващата Земя. Той бе само един обикновен гражданин, но бе създал пакетите-програми, станали основа на самонаправляващите се бойни компютри от най-висша класа. Затова генералите се вслушваха в думите му. Също и председателите на комитетите в Конгреса.

Двама техни представители се намираха сега в специалната приемна на Новия Пентагон. Генерал Уейдър имаше загоряло от Космоса лице, а устата му бе малка и силно свита. Конгресменът Брант имаше гладки бузи и светли очи. Пушеше денебски тютюн с вида на човек, чийто патриотизъм бе толкова известен, че можеше да си позволи подобна волност.

Шуман, висок и изискан Програмист първи клас, ги гледаше без страх.

— Джентълмени — рече той, — този тук е Майрон Об.

— Човекът с необичайната дарба, когото сте открили случайно — невъзмутимо отвърна конгресменът Брант. — Аха. — Той разгледа с любезно любопитство дребния на ръст мъж с гола като яйце глава.

В отговор малкият човек сви уплашено пръстите на ръцете си. Никога по-рано не бе бил в близост с такива важни хора. Той бе само един застаряващ техник от нисък ранг, който бе пропаднал много отдавна на всевъзможните тестове, предназначени да отберат по-надарените, и според възприетата практика бе попаднал на нискоквалифицирана работа. Фактически това, за което бе научил великият Програмист и вдигаше сега толкова шум, бе само негово хоби.

— Смятам, че тази тайнствена атмосфера е по детски наивна — обади се генерал Уейдър.

— След малко няма да мислите така — каза Шуман. — Това не е нещо, за което можем да разкажем на първия срещнат. Об! — Имаше заповедническа нотка в начина, по който излая едносричното име, но той бе велик Програмист, обръщащ се към обикновен техник. — Об! Колко е девет по седем?

Об се поколеба за момент. В бледите му очи просветна безпокойство.

— Шестдесет и три — отговори той.

Конгресменът Брант повдигна вежди:

— Вярно ли е?

— Проверете го сам.

Конгресменът извади джобния си калкулатор, натисна два пъти фините му клавиши, погледна дисплея, лежащ в дланта на ръката му, и го прибра обратно.

— Тази ли е дарбата, заради която ни доведохте тук, за да ни я покажете? — попита той. — Фокусник?

— Много повече, сър. Об е запомнил някои операции и изчислява с тяхна помощ на хартия.

— Хартиен компютър? — обади се генералът. Изглеждаше отегчен.

— Не, сър — каза Шуман търпеливо. — Не хартиен компютър, а просто лист хартия. Генерале, бихте ли бил така добър да предложите едно число?

— Седемнадесет — каза генералът.

— А вие, конгресмене?

— Двадесет и три.

— Добре. Об, умножи тези числа и покажи на джентълмените по какъв начин го правиш.

— Да, Програмисте — рече Об, като сведе глава.

После измъкна малък бележник от единия джоб на ризата си и тънка писалка от другия. Челото му се сбръчка, докато правеше мъчителни чертички по хартията.

Генерал Уейдър го прекъсна рязко:

— Дай да видя това!

Об му подаде листа.

— Добре — каза Уейдър. — Изглежда като числото седемнадесет.

Конгресменът Брант кимна в знак на съгласие.

— Наистина, но предполагам, че всеки може да копира цифри от компютър. Мисля, че сам бих могъл да направя прилично седемнадесет, дори без практика.

— Ако разрешите на Об да продължи, джентълмени — каза без възбуда Шуман.

Об продължи, като ръката му трепереше леко. Най-накрая рече със слаб глас:

— Отговорът е триста деветдесет и едно.

Конгресменът Брант извади за втори път калкулатора си и изчука цифрите.

— Толкова е, наистина. Как позна?

— Не позна, конгресмене — каза Шуман. — Той пресметна резултата. Направи го на този лист хартия.

— Глупости! — избухна генералът. — Компютърът е едно нещо, а драсканиците на хартия друго.

— Обясни, Об — рече Шуман.

— Да, Програмисте. Добре, джентълмени. Написвам седемнадесет, а под него двадесет и три. После си казвам: седем по три…

Конгресменът го прекъсна меко:

— Но, Об, задачата е седемнадесет по двадесет и три.

— Знам — отвърна сериозно дребният Техник, — но започвам със седем по три, защото това е начинът, по който става. Така че седем по три е двадесет и едно.

— А откъде знаеш това? — запита конгресменът.

— Просто го помня. Винаги е двадесет и едно на компютъра. Проверявал съм го много пъти.

— Обаче това не означава, че ще е винаги толкова, нали? — каза конгресменът.

— Може би не — запъна се Об. — Не съм Математик. Но винаги получавам верните отговори, сами виждате.

— Карай нататък.

— Седем по три е двадесет и едно, така че записвам двадесет и едно. После едно по три е три и аз записвам тройката под двойката от двадесет и едно.

— Защо под двойката? — зададе веднага въпрос конгресменът Брант.

— Защото… — Об погледна безпомощно към шефа си за подкрепа. — Трудно е да се обясни.

— Ако за момент приемете работата му така — обади се Шуман, — можем да оставим детайлите за математиците.

Брант не настоя повече.

— Три плюс две прави пет, виждате ли, така че се получава петдесет и едно. Това го оставяме засега и започваме отново. Умножаваме седем по две, което е четиринадесет, и едно по две, което е две. Записваме ги ето така, те се събират и става тридесет и четири. Сега ако запишем тридесет и четири под петдесет и едно по този начин и ги съберем, получаваме триста деветдесет и едно и това е отговорът.

За момент цареше тишина, след което генерал Уейдър рече:

— Не вярвам на това. Той се впуска в тези безсмислици и пише цифри, умножава ги, събира ги по един или друг начин, но аз не го вярвам. Прекалено сложно е, за да не е измама.

— О, не, сър — каза Об, като се изпоти. — Само изглежда сложно, защото не сте свикнали с него. В действителност правилата са съвсем прости и се прилагат за произволни числа.

— За кои да е числа, а? — учуди се генералът. — Нека да видим. — Той извади собствения си калкулатор, строго стилен модел за правителствени служители, и натисна наслуки клавишите. — Запишете си на хартията пет, седем, три, осем. Това е пет хиляди седемстотин тридесет и осем.

— Да, сър — отвърна Об, като взе нов лист.

— После — отново няколко натискания — седем, две, три, девет. Седем хиляди двеста тридесет и девет.

— Да, сър.

— А сега ги умножи.

— Ще ми е нужно известно време — каза с разтреперан глас Об.

— Имаш време — рече генералът.

— Давай, Об — твърдо се намеси Шуман.

Об се наведе и се зае със задачата. Взе друг лист, след това още един. Накрая генералът извади часовника си и го погледна.

— Готов ли си с магията си, Техник?

— Почти свърших, сър. Ето, сър. Четиридесет и един милиона петстотин тридесет и седем хиляди триста осемдесет и две. — Той показа изкривените знаци на отговора.

Генерал Уейдър се усмихна горчиво. Натисна копчето за умножение на калкулатора и цифрите се появиха на дисплея. Тогава ги погледна и извика в изненада:

— Велика Галактико, той е прав!

* * *

Президентът на Земната федерация се бе измъчил в кабинета си и сега, у дома, си позволи да придаде меланхолично изражение на чувствителните си черти. Войната с Денеб, започнала първо като широко движение с голяма популярност, се бе превърнала в жалка игра на маневри и контраманеври, а недоволството на Земята растеше постоянно. Вероятно също и на Денеб.

А сега конгресменът Брант, председател на важния Комитет по военизиране, изразходваше нехайно определеното му половин час време за среща за безсмислени приказки.

— Да се смята без сметачна машина — нетърпеливо каза Президентът — си противоречи още на думи.

— Смятането — рече конгресменът — е само система за обработка на данни. Може да го стори машина или човешки мозък. Нека да ви дам пример.

И като използува новите умения, които бе научил, той изчисли няколко суми и произведения, докато въпреки нежеланието си Президентът се заинтересува.

— Винаги ли сполучва?

— Всеки път, мистър Президент. Сигурно е.

— Трудно ли е да се научи?

— Беше ми необходима седмица, докато го проумея истински. Смятам, че ще се справите по-добре.

— Хубаво — замислено каза Президентът. — Като салонна игра е интересно, но каква е ползата от това?

— Каква е ползата от новородено бебе, мистър Президент? В момента е безполезно, но не виждате ли, че то посочва пътя към освобождаването от машините? Смятайте, мистър Президент. — Конгресменът се изправи и дълбокият му глас веднага доби някои от тоновете, които използуваше в публични дебати, — че войната с Денеб е война на компютри срещу компютри. Техните машини изковаха непробиваем щит от контраракети срещу нашите ракети, а собствените ни машини — друг срещу техните. Ако увеличим ефективността на нашите компютри, те правят същото на своите и от пет години съществува несигурно и безрезултатно равновесие. Сега имаме в ръцете си метод, който надминава компютъра, прескача го, не се нуждае от него. Ще съчетаем техниката на смятането с човешка мисъл и ще получим еквивалента на интелигентен компютър — на милиарди такива. Не мога да предскажа какви ще са последствията в подробности, но те ще са невъобразими. А ако Денеб ни бие в тази област, те ще са направо пагубни.

— Какво искате да сторя? — попита Президентът обезпокоен.

— Да поддържате в административно отношение създаването на секретен проект върху човешкото смятане. Наречете го Проект Число, ако искате. Мога да гарантирам за комитета си, но ще се нуждая от правителството зад гърба си.

— Но докъде може да стигне човешкото смятане?

— Няма граници. Според Програмиста Шуман, който пръв ме запозна с това откритие…

— Чувал съм за Шуман, разбира се.

— Да. Добре. Д-р Шуман ми каза, че теоретически няма нищо, което компютърът може да направи, а човешкият разум — не. Изчислителните машини просто вземат крайно множество от данни и извършват краен брой операции с тях. Човешкият ум може да възпроизведе този процес.

Президентът се замисли върху тези думи.

— Щом Шуман го казва — рече той, — склонен съм да му вярвам — на теория. Но на практика как може да знае някои от нас как работи един компютър?

Брант се засмя вежливо.

— Хубаво, мистър Президент. Аз зададох същия въпрос. Изглежда, едно време компютрите са били създадени направо от човешки същества. Те са били прости изчислителни машини, разбира се, преди да настъпи времето, когато компютрите започнали да бъдат използувани по-рационално и да създават по-съвършени компютри.

— Да, да. Продължавай.

— Техникът Об явно е имал като хоби реконструкцията на някои от тези по-стари уреди и докато го вършел, изучил принципите им на действие и открил, че може да ги имитира. Умножението, което току-що ви демонстрирах, е подражание на работата на компютър.

— Удивително!

Конгресменът се изкашля леко.

— Бих отбелязал нещо друго, мистър Президент. Колкото повече разработваме това нещо, толкова по-надалеч можем да отклоним усилията си от производството и поддръжката на компютри. Щом човешкият мозък надделее, ще можем да насочим по-голяма част от енергията си за мирни проекти и ущърбът, който войната нанася на обикновения човек, ще е по-малък. Последното естествено ще е огромно предимство за следващите избори.

— А, разбирам накъде клоните — рече Президентът. — Хубаво, седнете, конгресмене, седнете. Искам да поразмисля известно време върху това. Но дотогава покажете ми още веднъж този трик с умножението. Нека да видим дали не мога да го схвана и аз.

* * *

Програмистът Шуман не се опита да избърза с нещата. Льосър беше консервативен, много консервативен, и обичаше да се занимава с компютри като баща си и дядо си. Обаче той ръководеше Западноевропейското компютърно обединение и ако можеше да бъде убеден да се присъедини към Проект Число с цялото си желание, щеше да бъде направена голяма крачка напред.

Но Льосър се противеше.

— Не съм сигурен, че ми харесва идеята да се откажем от компютрите. Човешкото съзнание е капризно нещо. Компютърът ще дава всеки път същия отговор на една и съща задача. Какво ни гарантира, че човешкият мозък ще стори същото?

— Човешкият ум, Изчислител Льосър, само обработва данните. И няма значение дали това се върши от човешки мозък, или от машина. Те са просто инструменти.

— Да, да. Аз проследих изобретателната ви демонстрация, че разумът може да копира компютъра, но идеята ми изглежда малко несъстоятелна. Ще възприема теорията, но имаме ли основание да мислим, че теорията може да се превърне в практика?

— Смятам, че имаме причина, сър. В крайна сметка компютрите не са съществували винаги. Пещерните хора с техните триреми, каменни брадви и железопътни линии не са имали изчислителни машини.

— И вероятно не са смятали.

— Вие сам го знаете по-добре. Дори построяването на железопътна линия или зигурат^[1] изисква някои сметки и те трябва да са били правени без компютър, доколкото ни е известно.

— Предполагате, че те са смятали по начина, който показахте?

— Може би не. В края на краищата този метод — между другото, ние го наричаме графитика, от древната европейска дума графо, означаваща пиша — е разработен от самите компютри, така че не може да е по-стар от тях. Все пак пещерните хора трябва да са имали някакъв метод, нали?

— Забравено изкуство! Ако смятате да говорите за забравени изкуства…

— Не, не. Те не ме интересуват, но не бих казал, че не е имало такива. В крайна сметка хората са яли жито и преди хидропониката и ако първобитните са яли жито, то те трябва да са го засявали в почвата. Какво друго са могли да направят?

— Не знам, но ще повярвам, когато видя някой да отглежда жито в почвата. И ще повярвам също, че огън се получава, като се търкат две парчета кремък, едва след като го видя.

Шуман смени темата, за да го успокои.

— Добре, нека се ограничим с графитиката. Тя е част от процеса на ефемеризация. Транспортът чрез обемисти приспособления отстъпва място на директната телекинеза. Съобщителните средства постоянно стават все по-малки и по-ефикасни. Сравнете например джобния си калкулатор с грамадните уреди отпреди хиляда години. Защо тогава да не направим последната стъпка и да се отървем изобщо от компютрите? Вижте, сър: Проектът Число представлява интерес; вече напредваме стремително. Но искаме и вашата помощ. Ако патриотизмът ви не ви подтиква, преценете интелектуалните възможности, които той води със себе си.

— Какво напредване? — скептично попита Льосър. — Какво можете да правите освен умножение? Можете ли да интегрирате трансцедентна функция?

— С времето си, сър, всичко с времето си. Миналия месец се научих да боравя с делението. Мога да определя, и то точно, частното в цели числа и в десетични дроби.

— Десетични дроби? До кой знак?

Програмистът Шуман се опита да отговори с небрежен тон:

— До който искате!

Долната челюст на Льосър увисна.

— Без компютър?

— Дайте ми задача.

— Разделете двадесет и седем на тринадесет. До шестия знак.

След пет минути Шуман каза:

— Две цяло запетая, нула, седем, девет, шест, две, три.

Льосър го провери.

— Добре, това е смайващо. Умножението не ми направи особено впечатление, защото е с цели числа все пак и си мислех, че може да се постигне с трик. Но десетичните дроби…

— И това не е всичко. В момента се разработва нещо ново, което засега е строго секретно и което, строго казано, не би трябвало да споменавам. Обаче… Възможно е да сме пробили фронта на квадратните корени.

— Корен квадратен?

— Проблемът е, че там се включват някои неясни въпроси и ние още не сме ги разгадали, но Техникът Об, човекът, който изобрети тази наука и който има удивителна интуиция в нея, твърди, че почти е решил задачата. А той е само Техник. Човек като вас, опитен и талантлив математик, не би трябвало да се затрудни.

— Квадратни корени — промърмори Льосър замислено.

— И кубични също. С нас ли сте?

Изведнъж Льосър протегна ръка.

— Разчитайте на мен.

* * *

Генерал Уейдър крачеше напред-назад в единия край на стаята и се обръщаше към слушателите си по начина, по който избухлив учител се разправя с непокорни ученици. За генерала нямаше разлика, дали бяха такива, или всъщност цивилни учени, ръководещи Проект Число. Генералът беше върховният главнокомандуващ и дори за момент не преставаше да се смята за такъв.

— Квадратните корени са вече наред — каза той. — Аз сам не мога да боравя с тях и не разбирам методите, но те вършат работа. Обаче Проектът не може да се отклони в това, което вие наричате фундаментални изследвания. Ще можете да си играете с графитиката колкото искате, когато войната свърши, но точно сега имаме да решаваме специфични и съвсем практически проблеми.

В далечния ъгъл Техникът Об слушаше с мъчително внимание. Той естествено вече не бе Техник, бе освободен от задълженията си и бе зачислен към Проекта с гръмко звучаща титла и добра заплата. Но социалната разлика оставаше, разбира се, и високопоставените научни ръководители не можеха да се принудят да го приемат в редиците си като равен. Нито пък самият Об, ако трябва да му се признае правото, го желаеше. Той се чувствуваше толкова неудобно с тях, колкото и те с него.

— Целта ни е проста, джентълмени — говореше генералът, — заместването на компютрите. Кораб, който може да лети в пространството без изчислителна машина на борда, може да бъде построен за една пета от времето и с една десета от разноските за кораб с бордов компютър. Бихме могли да построим пет пъти, десет пъти по-голяма флота от флотата на Денеб, ако бихме могли да отстраним компютрите. А аз виждам дори нещо по-далечно от това. Сега звучи фантастично, като мечта, но в бъдещето аз виждам пилотирана ракета!

Сред слушателите се разнесе веднага шепот.

— На сегашния етап — продължи генералът — главното ни затруднение е фактът, че ракетите са ограничени в мисленето. Управляващите ги компютри могат да са само толкова големи и по тази причина те посрещат по незадоволителен начин променящата се структура на антиракетната защита. Малко от тях, ако въобще има такива, достигат целта и воденето на война с ракети стига до задънена улица, за противника, за щастие, както и за нас. От друга страна, ракета с един или двама души в нея, които я управляват с помощта на графитиката, ще бъде по-лека, по-подвижна, по-разумна. Ще ни даде предимство, което може дори да означава превес и победа. Освен това, джентълмени, изискванията на войната ни карат да не забравяме, че човек за разлика от компютъра е лесно заменим. Ще могат да се изстрелват по-голям брой пилотирани ракети и при обстоятелства, при които никой добър генерал не би се наел да го стори, ако са ракети с бордови компютър…

Генералът говори още много, но Техникът Об не го изчака.

* * *

Останал сам в жилището си, Техникът Об дълго приготвя писмото, което оставяше. То звучеше накрая така:

„Когато започнах да изучавам това, което сега се нарича графитика, то бе само хоби. В него не виждах нищо повече от едно интересно забавление, упражнение за ума.

Когато бе основан Проект Число, мислех, че другите са по-мъдри от мен. Че графитиката може да бъде приложена на практика за полза на човечеството, може да помогне за създаването на действително работещи уреди за телекинеза. Но сега виждам, че се използува единствено за смърт и разрушение.

Не мога да поема отговорността, идваща от факта, че изнамерих графитиката.“

След това той съзнателно завъртя фокуса на протеиновия деполаризатор към себе си и мигновено и безболезнено падна мъртъв.

* * *

Те стояха над гроба на малкия Техник, докато отдаваха почит на великото му откритие.

Програмистът Шуман наведе глава с всички останали, но не се трогна. Техникът бе дал своя принос и не се нуждаеха повече от него в крайна сметка. Той беше изобретил графитиката, но веднъж положено началото й, тя щеше да се развива сама, изумително и триумфално, докато пилотираните кораби станат възможни и още кой знае какво.

„Девет по седем — помисли си Шуман с дълбоко задоволство — е шестдесет и три и аз не се нуждая да ми го казва изчислителна машина. Компютърът е в главата ми.“

И учудващо бе чувството за сила, което го обзе.

Бележки

[1] зигурат — голяма стесняваща се кула на етажи с храм на върха в Асирия, Вавилон (бел. на прев.) ↑