Луис Брито Гарсия
Рекламите

И така една вечер се прибираш вкъщи, включваш телевизора и от екрана докторът обявява, че собствениците на телевизията са решили от днес да отменят всички предавания и да излъчват изключително само реклами.

И така, след като си се опомнил, вземаш вестника и откриваш уводната статия, където се съобщава, че собствениците на вестника са решили да премахнат от него всички статии, дописки и комикси и да ги заменят само с реклами. Преди да хвърлиш вестника на боклука, поглеждаш обявите на театрите и кината и откриваш, че техните собственици са решили да заменят филмите и спектаклите с реклами.

И така, спасявайки се от кастрирания вестник и заплашително празния екран, излизаш на улицата и виждаш, че по целия град стените, вратите, булевардите, покривите, скамейките, стълбовете, улиците, къщите, камионите, магазините, хората са покрити с реклами.

И така от онова пространство, в което по-рано ти гледаше дърветата, морета, планините, облаците, лицата на жените, отражението на зъбите си в огледалото, отворената си от запъхтяване уста, са се възползували огромни прожекционни апарати и са запълнили всичко, от начало до край с реклами.

И така затваряш очи и откриваш, че и в това досега неприкосновено убежище, оградено със стена от мрак, през клепачите ти проникват лъчите на прожекционните апарати, насочени към ретината на очите ти, и тези апарати заменят обърканите образи на твоята фантазия с реклами.

И така заслушваш се и откриваш, че шумът на дъжда, гласовете на децата, шумоленето на термитите, звуците на клавикордите, грохотът на вълните, плетеницата ругатни, биенето на сърцето са заменени е реклами.

И така ти си запушваш ушите и откриваш, че това неизвестно откъде дошло мълчание, в което са се слели в едно бученето на неизвестни морета и шумоленето на мистични раковини, е превзето с щурм от ултразвукови предаватели, които непрекъснато го изпълват с реклами.

И така ти търсиш начин да изключиш съзнанието си и откриваш, че със сублиминални методи подсъзнанието ти е заменено с реклами. И така ти започваш да докосваш предметите и откриваш, че те вече не съществуват, а съществуват само реклами. И така ти се опитваш да избягаш в спомените си и откриваш, че детайли от рекламите са нахлули също и в миналото и са наводнили всичките му тихи кътчета.

И така ти се хвърляш в празнотата и падаш през кой знае защо лепкавия въздух и когато ти се струва, че след миг ще се пребиеш върху огромното рекламно табло, откриваш, че то се отнася до най-новите погребални урни с телевизионни екрани и високоговорители, тези урни препълват чашата и предават часа на твоята смърт и безкрайността на небитието във властта на рекламите.