Владимир Соловей
Знахарят (Репортаж от бъдещето)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 43/1985 г.

История

  1. — Добавяне

Как стана така, че възникна и привлече вниманието на хората неведнъж осъжданото знахарство? Не се доверих на слуховете за чудотворни изцеления и затова реших лично да се запиша за прием при един знахар. Мълвата гласеше, че той лекувал по някакви старинни методи, като използувал и лъскави остри ножове, които наричал скалпели.

До малката къщурка с табелка „Клиника“, грижливо изработена саморъчно, която се намираше в края на селото, пристигат от всички краища на света.

Влизам в къщата и аз. Страдам от силно главоболие. В очите ми се набива шкаф с много книги. Между тях има и по съвременната медицина, но са малко. Повечето са от края на двадесети век. В ъгъла стои някакъв апарат. Знахарят носи чиста бяла престилка. Приветлив, внимателен. Като разбира от какво се оплаквам, ме моли да се съблека до кръста. Слага в ушите си някакви тръбички, навярно гумени, и долепва до гърдите ми малко метално кръгче, което студенее, после командува: „Дишайте!“ При пълна тъмнина ме слага в апарата. Казва, че вижда вътрешните ми органи на екрана. Признавам: цялата тази мистика започва да ми действува на психиката. Но чудесата не свършват с това. Знахарят ми предписва таблетки с някакви загадъчни имена: аспирин, цитрамон. Препоръчва ми закаляване, разходки на чист въздух, бягане. И нито дума за биополето ми. А в заключение направо казва: „И хич не се притеснявайте, живейте си живота“.

След като взех таблетките, главоболието ми мина. „Всички болести ли лекувате?“ — обръщам се към моя спасител. Той се усмихва виновно, разперва ръце: „За съжаление не всички. Например хрема не се наемам. Загадъчна болест, ще знаете. Прапрадядо ми разказваше, че спортисти с чудесни изкуствени сърца въпреки всичко страдали от хрема.“

Беседвайки с пациентите от опашката, научих много легенди и предания. Разказваха, че са се лекували при известни суперекстрасенсолози в биополеви институти, а изцеление са получили именно тук. Старица държи в ръцете си няколко таблетки етазол, намерени с големи връзки. Разказват и за някакви удивителни антибиотици, за стъклена тръбичка с живак, която знахарят пъхал за по пет минути под мишницата на пациентите.

Тръгвам си от домашната клиника с въпроса, защо съвременната наука поначало отхвърля народната медицина. Та нали нейните методи на лечение са възникнали далеч преди екстрасенсологията и може би в тях ще се намерят трошици полезно знание, като се изключи, разбира се, явно излишната тръбичка с живак под мишницата.

Споделих болките си с екстрасенсолога от ръкопашното отделение. Той каза: „Трудно е да се повярва, че лекар, без да гледа биополето на пациента, без да го коригира, може да излекува главоболие. Таблетките тук очевидно служат за психотерапия, за хипноза. На пациента въздействуват апаратът, чистата престилка. При някои случаи може да се допусне и този, как го наричахте, скалпел. Между другото, вие казвате, че ви е излекувал главоболието с таблетка? Бъдете така добър да ми запишете адреса на вашия знахар.“

Край