Алфред ван Вогт
Драги Приятелю по кореспонденция…

Планета Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Първата ми мисъл, когато получих Вашето писмо от Междузвездния клуб по кореспонденция, беше да го игнорирам. Човек, прекарал последните си седемдесет планетарни периода или години, както предполагам ги наричате, в един затвор на Оригей, не разменя писма за развлечение. Но животът е много скучен и затова реших да се опитам да Ви пиша.

Описанието на Земята, което правите, звучи вълнуващо и бих желал да живея известно време там. Във връзка с това имам едно предложение, но няма да го спомена, докато не го развия докрай. Ще Ви направи впечатление материалът, на който е написано писмото ми — високочувствителен метален лист, много тънък и гъвкав. Добавил съм още няколко листа, на които можете да ми пишете. Всяка силна киселина оставя отлични следи по тях. За мен е твърде важно да ги използувател защото пръстите ми са твърде горещи (в буквалния смисъл на думата), за да държа вашата хартия, без да я повредя.

Засега толкова. Вие би няма да искате да си кореспондирате с един осъден криминален престъпник и затова ще оставя следващата стъпка на Вас. Благодаря ви за писмото. То бе един радостен миг в живота ми.

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Незабавният Ви отговор ме направи щастлив. Съжалявам, че според доктора то Ви е развълнувало твърде много, а също и ако съм описал критичното си положение така, че Вие сте се почувствували зле от това. Приемам многобройните Ви въпроси като добре дошли и ще се постарая да отговоря на всичките.

Казвате, че Междузвездният клуб за кореспонденция не е отбелязал да е изпращано каквото и да е писмо на Оригей, че според тях температурата на втората планета на Оригей е повече от петстотин градуса по Фаренхайт и не е известно на нея да има живот. Вашият клуб има право само относно температурата и писмата. Тук имаме климат, който вие бихте нарекли горещ, но животът на нашата планета не е на въглехидратна основа и затова петстотин градуса са приятна температура за нас.

Трябва да Ви се извиня за измамата относно начина, по който получих първото Ви писмо. Не исках да Ви изплаша, като Ви кажа наведнъж твърде много.

Истината е, че аз съм учен и че при нас вече от няколко столетия се знае за съществуването и на други обитавани планети. В оскъдните часове от личното ми време ми е позволено да експериментирам и аз се забавлявам, като се опитвам да установя връзка с тях. Усъвършенствувах няколко прости системи за включване към галактическите мрежи за свръзка, а също така и над контрола над субпространствените вълни. Чрез тях успях да изтегля Вашето писмо в една студена стая (заедно с няколко други, на които не отговорих). Студеното помещение използувам като център за получаване и изпращане на писмата. Вие бяхте достатъчно любезен да използувате материала, който Ви изпратих, и затова лесно открих второто Ви писмо сред купа в най-близкия клон на Междузвездния клуб за кореспонденция.

Как научих Вашия език? В крайна сметка той е елементарен, особено лесен изглежда в писмена форма. Нямах трудности с него. Ако все още Ви е интересно да ми пишете, ще бъда щастлив да продължим кореспонденцията.

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Вашият ентусиазъм е освежаващ. Казвате, че съм пропуснал да отговоря на въпроса Ви относно начина, по който възнамерявам да посетя Земята. Признавам, че умишлено пропуснах този въпрос, тъй като не съм напреднал достатъчно в експеримента. Искам да потърпите още малко, след което ще съм в състояние да Ви запозная с подробностите. Имате право, като казвате, че за същество, което живее при петстотин градуса по Фаренхайт, ще бъде трудно да живее на Земята и да общува свободно с хората там. Това никога не е било моя цел, така че Ви моля да се освободите от тази мисъл. И така, нека оставим тази тема на разговор за бъдеще.

Оценявам деликатността, с която се докосвате до въпроса за моето затваряне. Това съвсем не е необходимо. Извършвах върху тялото си забранени опити, които тук се смятат за опасни за благото на обществото. Например веднъж понижих повърхностната температура на тялото си до сто и петдесет градуса по Фаренхайт и по този начин скъсих радиоактивния цикъл на окръжаващата ме среда. Това неочаквано наруши нормалния поток енергия от човек към човек в града, където живеех, и затова срещу мен бяха отправени обвинения. Остават ми още тридесет години да лежа в затвора. За мен би било удоволствие да напусна тялото си и да направи обиколка на Вселената. Но както казах, това ще дискутираме по-късно.

Не бих казал, че сме по-висша раса, но притежаваме определени качества, които липсват на Вашите хора. Живеем по-дълго, не защото сме направили някакви открития върху телата си, а защото те са изградени от по-траен елемент. Не зная как го наричате, но атомното му тегло е 52,9^[1]. Научните ни открития са от вида, който нормално би направила една раса с физическа структура на тялото като нашата. Фактът, че можем да работим с толкова високи температури, колкото… не зная с какво точно да ги сравня, е много полезен при овладяването на субпространствените енергии, които се обуздават извънредно трудно и изискват прецизна настройка. В по-късните етапи тези настройки ще се извършват с машини, но в процеса на овладяването им настройката трябва да бъде „ръчна“. Слагам думата в кавички, защото нямаме ръце в същия смисъл, както при вас.

Прилагам фотографска плака, подходящо охладена и обработена с химикали съобразно нашия климат. Питам се дали бихте се съгласили да се фотографирате. Ще трябва само да я нагласите според законите на светлината, т.е., като имате предвид, че тя се разпространява по права линия. Застанете с лице към нея и когато сте готов, си помислете „готово“! Снимането ще се извърши автоматично.

Ще направите ли това за мене? Ако се интересувате, аз също ще Ви изпратя моя снимка. Трябва обаче да Ви предупредя, че моето появяване вероятно ще Ви шокира.

Искрено Ваш

Скендър

Планета Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Само едно късо съобщение в отговор на въпроса Ви. Не е нужно плаката да се поставя във фотоапарат, който Вие описвате като тъмна кутия. Плаката ще ви фотографира, когато си помислите „готово“! Уверявам Ви, че е достатъчно.

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Казвате, че докато сте чакали отговора с последното ми писмо, сте показали фотоплаката на един доктор в болницата. Нямам представа какво разбирате под доктор или болница, но да оставим това. А той е отнесъл проблема с плаката до властите. Проблем? Не разбирам. Мисля, че имаме една приятна кореспонденция — частна и лична.

Аз, разбира се, ще оценя изпращането на Вашата снимка.

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Уверявам Ви, че Вашите действия не ме отегчават. Само че съм озадачен и съжалявам, че плаката не Ви е била върната. Познавайки властите, предполагам, че ще я задържат за известно време, затова си позволявам с това писмо да Ви пратя друга.

Не мога да си представя защо сте били предупреден да внимавате с кореспонденцията си. Какво очакват те от мен? Да ви глътна от такова голямо разстояние? Съжалявам, но не понасям водород в менюто си.

Във всеки случай ще приема снимката Ви като спомен от нашата дружба и веднага, щом я получа, ще изпратя и моята. Можете да я запазите, да я изхвърлите или да я предадете на властите, но в крайна сметка ще знам, че съм извършил честно размяната.

С най-добри пожелания

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Последното Ви писмо се забави толкова много, че вече започнах да се опасявам, че сте прекъснали кореспонденцията. Със съжаление отбелязвам, че сте пропуснали да приложите снимката. Озадачен съм, че споменавате за някаква криза, но съм ободрен от изявлението Ви, че ще изпратите снимката, щом се почувствувате добре, каквото и да означава това.

И така, важното е, че ми писахте. Уважавам философията на клуба Ви, който не желае членовете му да пишат за неприятни неща. Всички ние си имаме собствени проблеми, които засенчват проблемите на другите. Тук аз съм в затвора, осъден да прекарам следващите тридесет години настрана от главния поток на живота. Дори мисълта за това е мъчителна за моя неспокоен дух, макар да зная, че след като ме освободят, ще живея още дълго.

Въпреки приятелското Ви писмо няма да почувствувам, че сте възстановили контакта с мен, докато не ми изпратите снимката си.

Ваш, цял в очакване

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Снимката пристигна. Както предполагахте, видът Ви ме поуплаши. От описанието мислех, че съм добил точна представа за тялото Ви. Това показва, че никой не може да си създаде реален образ за обект, който не е виждал.

Ще забележите, че съм приложил към писмото снимката си, както Ви бях обещал. Човек, който прилича на метална кутия. Много ли съм по-различен (а за това се обзалагам), отколкото очаквахте? Другите раси, с които сме имали връзка, започваха да се пазят от нас, защото разбираха, че сме силно радиоактивни и че всъщност, представляваме радиоактивна форма на живот, единствена (доколкото ми е известно) във Вселената.

Трудно се понася изолацията и както вече споменах, надявам се да се избавя не само от затворничеството, на което съм осъден, но и от тялото си, което не може да избяга.

Навярно ще Ви е интересно да узнаете докъде съм стигнал с усъвършенствуването на тази идея. Проблемът се състои в размяна на личностите. В действителност това не е размяна в буквалния смисъл на думата. Необходимо е двата индивида да добият представа за съзнанието, начина на мислене и тялото на другия. Тази фаза е чисто механична и се свежда просто до пълно фотографиране на двата индивида и размяна на снимките. Под „пълно“ имам предвид, че трябва да бъде регистрирано всяко трепване на тялото.

Следващата стъпка е двете страни да се убедят, че снимките са разменени, т.е. че всеки има до себе си пълната фотография на другия. Обяснението е твърде закъсняло, Приятелю по кореспонденция, защото вече съм поставил в движение потока субпространствена енергия между двете плаки, но Вие все пак можете да го прочетете. Както вече казах, това не е точно размяна на личностите. Отделната личност на всеки индивид буквално се изтласква извън съзнанието и се замества от личността на образа на фотоплаката.

Вие можете да вземете със себе си всички спомени от живота Ви на Земята. Аз също ще взема със себе си спомените от моя живот на Оригей. Едновременно с това спомените от полученото тяло ще бъдат на Ваше разположение. Една част от нас винаги ще се стреми да запази съзнанието, което сме притежавали, но никога няма да й достигнат сили, за да успее.

Когато Земята ми омръзне, ще направя по същия начин смяна на телата с представител на някоя друга раса. Ще бъда щастлив да култивирам тялото си, а Вие ще можете да заемете тялото, което последно съм притежавал.

За нас двамата това ще бъде щастливо уреждане на нещата. Вие с Вашия краткотраен живот ще надживеете всичките си съвременници и ще имате интересни преживявания. Признавам, че очаквам да получа по-голяма изгода от размяната, но засега стига обяснения. По времето, когато достигнете тази част на писмото, аз ще бъда този, който ще я прочете, а не Вие, но ако все още чувствувате някоя Ваша част, тогава засега довиждане, Приятелю по кореспонденция. Ще бъде много мило да имам тези писма от Вас. От време на време ще Ви пиша, за да Ви уведомявам как вървят нещата с моята обиколка.

Скендър

Оригей II

 

Драги Приятелю по кореспонденция,

Много благодаря за ускоряването на резултатите. Дълго време се колебах дали да Ви оставя сам да си изиграете този номер. Както виждате, нашите учени анализираха естеството на първата фотоплака, която ми изпратихте и така решението беше взето. Реших, че на всеки, който гори от нетърпение да измами някого (какъвто бяхте Вие), трябва да му бъде позволено да го стори.

Сега знам, че не трябва да Ви съжалявам. Вашият план да завоювате Земята не стигна доникъде, но фактът, че имахте такова намерение слага край на нуждата от симпатия.

През това време Вие ще установите за себе си, че един човек, парализиран по рождение и обект на сърдечни атаки, не може да очаква, че ще живее дълго. Щастлив съм да Ви съобщя, че Вашият самотен някога приятел по кореспонденция се забавлява добре. Щастлив съм също така да се подпиша с името, което ще ми остане за постоянно.

Скендър